Робърт Харис е познат с много романи, някои от които исторически – ще посоча само „Мюнхен“ и „Офицер и шпионин“. Затова и ме възрадва новината, че излиза още един, при това с преинтересна тема – „Фау 2“, прочутите ракети, тайното оръжие, което в мечтите на нацистките лидери е можело да обърне войната, но всъщност само води до още и още невинни жертви без никакво влияние върху хода на военните действия.
Историята проследява двете страни на фронта – от една страна немските части, които изстрелват ракетите към Лондон, криейки се грижливо от британските самолети. Тук е описана историята на помощник на Вернер фон Браун, който осъзнава, че войната е загубена, и има както морални угризения, така и чисто практични страхове за своето бъдеще, особено след като вече е бил на мушката на Гестапо. Проследени са невъзможните усилия изстрелванията на ракетите да продължават по график сред все по-сериозните проблеми заради съюзническите бомбардировки, а бегло е проследено и как се стига до създаването на Фау 1 и Фау 2 и същинските мечти на хората зад нея – полет в космоса и дори до Луната. Мечти, които бъдещето им ще сбъдне, както е известно.
От другата страна е историята на британка, която дава своя дан в анализа на въздушни снимки, макар че така и не успява да открие откъде германците изстрелват ракетите си. След близка среща с една Фау 2 кариерата ѝ поема по нов курс и тя се озовава в току-що освободената Белгия с цел, заедно с други жени анализатори, да извършат математически подвиг и да изчислят къде се намират площадките за изстрелване.
Двама души, които се търсят косвено, двама врагове, които имат много повече сходства, нежели различия помежду си. И двамата са жертви на пропагандни лъжи и до последно вярват в неща, които не са се случили. Не очаквайте обаче изсмукана от пръстите любовна история, този автор не е от евтините, по-интересна завръзка има в края.
За съжаление Робърт Харис се е ограничил в едва тристатина странички, които просто не позволяват никакъв размах на неговия роман. На практика всички образи остават недоизградени, интригата така и не се натяга, чак се налага да се измислят малко нелепи сцени с проститутки при немците и укрит дезертьор при белгийците, че да се предизвика някаква емоция там, където основната линия е безпомощна. Наистина не разбирам защо се е получило така, сякаш Харис е гонил срокове или нещо подобно, но просто „Фау 2“ не е достатъчно жизнеспособен – при все че материята позволява да се разпростре в много по-сериозен и задълбочен мащаб.
