Не правете като мен. Колкото и да си мисля, че внимавам какво си набелязвам за четене, се случва да направя грешна преценка – като тази да прочета само втора и четвърта част от една поредица, както се случи с „Минута до полунощ“ и сега „Финалът“, пропуснах неволно и първата, „Дългият път“, и третата – „Дневна светлина“. И двата пропуска установих в процеса на четене, но тъй като ненавиждам да оставям книги, а и самият Балдачи ги е написал с прилична самостоятелност, продължих и всъщност запълних картинката достатъчно, особено в последната част обстойно се описват събитията и от първата, и от третата, за да си дойде всичко на мястото. И все пак – не правете като мен, взех си поука да се ровя повече, когато си избирам книги от автори с много поредици.
Атли Пайн е изминала дълъг път от онзи момент, когато нейната близначка е отвлечена, а тя е наранена тежко и едва оцелява. Години по-късно тя се захваща да открие истината за съдбата на сестра си, без да очаква, че пътем ще трябва да пренареди изцяло личната си история и тази на семейството си – в миналото са скрити толкова много тайни, че в крайна сметка почти нищо не остава такова, каквото тя е приемала за истина. Освен едно – че най-важният човек за нея ѝ е бил отнет и тя трябва да направи всичко, за да си го върне. Не знам дали в третата част самата Мърси, отвлечената близначка, се появява, но тук вече ѝ е отделено достатъчно внимание – тя е по някакъв начин грубовато и брутално копие на самата Атли, преживяла е истински кошмари, които се разкриват в книгата, а в настоящето живее под обхвата на радарите на властите, препитава се с не твърде законни методи и спазва свой собствен кодекс на справедливостта, който я забърква в поредица от проблеми. И точно един такъв проблем, при който тя спасява младо момиче от брутален грубиян, който иска да я пребие, всъщност въвежда последното и най-страховито предизвикателство и пред Мърси, и пред Атли. Двете вече са близо една до друга, но един богат и безмилостен мъж (със собствено откачено минало и сметки за разплащане) търси своето отмъщение и има всички необходими ресурси за него. А то минава през премахването и на двете, което ще отведе до вълна от насилие, която ще завърши в най-откачената сцена на кръвопролитие в пустинята, която може да си представите.
„Финалът“ е… добър финал на поредицата за Атли Пайн, всички висящи краища са навързани, научаваме всичко за живота на Мърси от оня зловещ миг, в който е грабната и отведена далеч от близките ѝ, както и за доста странните и объркани предхождащи събития, свързани с родителите на момичетата, които отвеждат до нахлуването на злото в живота им по такъв категоричен начин. В тази последна част Атли отчасти отстъпва на заден план – при все изключителните си качества и солидната подготовка на федерален агент, тя не е на нивото на Мърси (както ще открие по доста прям и кървав начин), която е минала през месомелачката на истинския живот, който нито за миг не е било милостив (да, заигравам се с името като Балдачи) към нея, нито за миг не ѝ е позволявал да свали гарда, да се довери някому, да се предаде. Както споменах, книгата завършва бурно и откачено, разбира се, и доста нереалистично, но на Балдачи просто му се получава, някак знае докъде може да забавлява читателя с известна неправдоподобност, без да минава границата на абсурда, както прави например Джеймс Ролинс, поради което и спрях да го чета.
