Сега знам защо плъхчето на корицата е така тъжно. В началото ми се стори странно, мислех, че е лек, забавен роман. Е, не е или поне не точно. “Фирмин” на Сам Савидж е книга само за страстни книголюбители и е малко вероятно да допадне другиму.
Малкото плъхче Фирмин разказва своя живот – от раждането му сред “Бдение за Финеган” на Джойс до разрухата на безкнижието в един храм на книгите. Фирмин е книжен плъх в буквалното значение на израза – още от малък той вкусва от книгите (буквално), а после се научава и да чете, установявайки интересни зависимости между качеството на един автор и вкуса на страниците, върху които е отпечатан. Той живее над книжарница и следи обстойно всичко, което се случва в него, основно нейния собственик. Огромното му семейство се пръсва да търси щастието си другаде, а малкото плъхче с прекомерно голяма глава остава в храма на знанието.
Но това не е весела, забавна книжка. Езикът на Фирмин е сериозен, тъжен, философско-самоанализаторски от самото начало до края. Той постоянно разсъждава, прави връзки с различни прочетени автори, спори със самия себе си и избрания си “неплъхски” начин на живот. Мечтае за едно – интелектът му да бъде признат от собственика на книжарницата Норман, но плахите опити в тази посока се провалят горко.
Светът на Фирмин започва да се руши, когато целият квартал е нарочен за унищожение и малко по малко всичко поема по нанадолнището. Инцидент го запраща в жилището на живеещ наблизо непризнат писател, който продава в количка своя роман, и това приятелство става едничкото му щастие. Но и писателят не вижда в него равностойно същество, а само една хитра имитираща четене гадинка.
“Фирмин” е тягостна, тъмна, дълбока книга, точно като живота на един плъх. Четенето в нея е фетиш, но и билет за нещастие. Всичко, свързано с книжарницата, е обречено на унищожение. И какво ли може да направи един плъх за това?
Лично аз изпитах леко разочарование от книгата, но сам съм си виновен – започнах я с идеята за леко съботноследобедно четиво. Сбърках, тя е всичко друго, но не и това. Така че Савидж и Фирмин не са виновни хич, мой грях си е. Ще се препрочита в бъдно време, има нещо в тази книга просто.
Много хубава статия за книгата има в e-vestnik. Прекрасни ревюта вavramchika и “Аз чета”.
От същия жанр
