Ето и едно интересно ревю на блогъра Иво Ников:
„Теориите имат четири етапа на приемане:
а) това е безполезна глупост;
б) това е интересно, но погрешно;
в) това е вярно, но няма почти никакво значение;
г) винаги съм казвал това.”
Дж. Б. С. Халдейн, 1963 г.
Обичате ли квантова физика? Забавлявате ли се с диференциалните уравнения? Вълнува ли ви принципът за неопределеност на Хайзенберг? Не?! Жалко. И аз бях като вас. Доскоро…
Всичко започна преди няколко месеца, когато, ровейки безцелно из мрежата, се натъкнах на едно интервю с някакъв японец фантаст. Всъщност аз реших, че е такъв, защото говореше за неща от областта на фантастиката: телепортиране, невидимост, пътуване във времето и тем подобни. Оказа се, че е американец от японски произход. Мичиу Каку – учен физик и талантлив писател. На български език са издаденидве негови книги: „Паралелни светове” и „Физика на невъзможното”, на която са посветени редовете по-долу.
В тази книга Мичиу Каку много систематично разглежда въпроси, които доскоро бяха приоритет само на писателите фантасти: пътуване до звездите с надсветлинна скорост, телепортиране, невидимост, телепатия, пътуване във времето и т.н. Оказва се, че физическите закони не им противоречат и единствено технологичното ни несъвършенство засега е преграда пред тях. Както самият Каку пише: „Невъзможното е относително”.
Пример за това е и Стивън Хокинг, който така и не успява да докаже, че пътуването във времето е невъзможно. Самите „невъзможни неща” Каку подрежда в 3 класа: I клас – технологии, които днес са невъзможни, но не нарушават законите на физиката (като телепортацията, телекинезата, антиматерийните двигатели, невидимост и т.н.); II клас – технологии, които се намират на границата ни на разбиране на материята (като антиматерийните двигатели, пътуване през хиперпространството и пътуване през червеите-дупки) и III клас – технологии, нарушаващи известните закони на физиката (като машините с вечен двигател).
Авторът леко и увлекателно (доколкото това е възможно за квантовата физика) разглежда всяко едно от тези „невъзможни неща”. Разглежда ги както в исторически план, така и какъв е напредъкът до момента и какво би могло да ес очаква от близкото бъдеще. Например телепортацията – доскоро смятана за абсолютна фантастика, днес вече е реалност – учените вече са успели да телепортират атоми на голямо разстояние. Същото се отнася и за фотонния двигател, който вече съществува и дори за първите по-успешни опити за защитно плазмено поле.
За капак – с изненада открих, че повечето неща, които съм учил по физика някога, са лееееко остарели. Други са преобърнати с краката нагоре, трети – просто отречени, а четвърти – съвсем пресни открития. Говори ли ви нещо 11-измерно пространство? А струнната теория? А „тъмната материя” („Люк, аз съм баща ти!”). Така че тази книга определено ще бъде предизвикателство за мнозина от вас.
За тези, които се колебаят дали си струва да се прочете – тук можете да откриете интервю с автора, в което той накратко дебатира по темите от своята книга.”
От същия жанр
