Жанр: Драма, Хумор

Издателство:

Автор: Уинстън Грум

Оригинално заглавие: Forrest Gump, 1986.

Преводач: Весела Прошкова

Корица: Мека

Година на изданието: 2019

Страници: 256

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

  Ненавиждам една книга да бъде съдена по филма по нея – но го виждам пак и пак в коментари дори в читателски групи. За „Форест Гъмп“ нямам спомен да съм гледал толкова обичаната екранизация, така че можех да се запозная с творбата на Уинстън Грум начисто – и ако мога нещо да кажа отнапред, това е искреното ми възхищение от превода на Весела Прошкова, не е никак лека задача да се преведат мислите на героя с всичките неволни грешки, характерни за него. И все пак се е получило чудесно – текстът тече леко и хитроумните подменени думи са удачно подбрани и да предават смисъла, и да забавляват с кривината си.

   11787869Иначе историята ще да е доволно позната на всички, книгата ми е почти набор, а това са си близо четири десетилетия вече. Невинният глупчо Форест Гъмп наглед не е пригоден за света, но вместо това светът ще трябва да се нагажда към него по ред невероятни случайности. В разнообразната си приказка – която на моменти като приключението в космоса става твърде абсурдна – Грум проследява неговата одисея в бурни за американците времена. Гъмп се отличава силно на бойното поле със своята храброст и себеотрицание, а пътем успява да взриви и един котел. Но това е последното нещо, в което се проваля май. Сетне вече съдбата го хваща здраво и запраща в истинска въртележка от трагикомични приключения – турнир по тенис на маса с международно значение, спасяване на живота не на кого да е, а на самия Мао, присъединяването му към антивоенното движение, свиренето в банда, откриването и загубата на любовта на живота му, прекаляването с наркотиците, споменатото по-горе излитане в космоса, при това с грешната маймуна на борда, пленничеството при племе канибали, робския труд като берач на памук, кариера като кеч борец, като професионален шахматист, та дори и като актьор. Всичко това – събрано в 250 странички, сами осъзнавате какво истинско препускане е през различните проявления на неговите разностранни таланти.

   Няма как да не направя аналогия с толкова любимата “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” на Юнас Юнасон, където преобладаваше политическият уклон, докато тук Грум разказва просто една трогателна история, която малко понагарча с липсата си на мяра. Но герой като Форест Гъмп няма как да не бъде харесван, и все пак съм доволен, че опознах и неговата история. Тя е историята на детския поглед към света – изпълнен с очарование и с липсата на невъзможни неща.