Време за четене: 2 минути

   Първият ден е като първата любов, като първото правене на любов дори. Панаирът е огромен, чак ми идва да перифразирам Адамс: „Франкфуртският панаир — четем там — е голям. Наистина голям. Просто няма да повярвате колко изключително невероятно невъобразимо голям е той. Вие сигурно си мислите, че до аптеката пътят е много дълъг, ама в сравнение с панаира това е направо нищо работа. Слушайте…“

   Халетата са огромни и почти неизбродими в цялост – вчера само в едно от тях, англоговорящото, прекарахме 4 часа и успяхме да видим около 2/3, а далеч не спирахме на всеки щанд. И все пак само с разглеждане открихме чудесни малки издателства, чиито книги никога не са превеждани на български език – завързахме контакт и очаквам с нетърпение да работим с тях, книгите им са впечатляващи.

   Разбира се, оригиналните щандове теглят внимание отдалеч, атракции има колко си ще човек, но на заден план е и строгата бизнес атмосфера, която, разбира се, властва най-вече в Центъра на агентите, друго хале, в което на огромна площ са разположени нещо като килийки с чинове, които са само за срещи и преговори.

   За да не се изхвърлям – има безброй щандове, което не се отличават от тези на софийския панаир: стандартна сглобка, няколко десетки книги, но може би разликата е в готовността им за разговор, за представяне на заглавията си. Когато е елиминиран елементът на покупката – панаирът ще е достъпен за масовата публика чак в събота, а продажбите са в неделя, тонът на разговорите е много различен, изключително в посока възможност за взаимна полезност.

   Това е засега, днес ще довършим англоговорящото хале, ще разгледаме немското и, надявам се, бразилското, които са специален гост на панаира, а следобед имаме и една адски важна среща – с най-доброто научно издателство в света: Brockman, да се свети рационалното им име.