Третият ден сме вече във вихъра си – очите и умът са заситени далеч отвъд точката на препълване, но и най-важните неща са вече обходени, така че остава да запълваме картинката. Последователно разгледахме немскоговорящото хале, където книгите имат убийствено оформление, а после посетихме за кратко инсталацията на бразилските почетни гости. Случиха се и няколко чудни съвпадения, благодарение на които се появи надежда един наш автор да пробие в съседна държава, което би бил чудесен мост за атака към големите пазари, блянът на българското книгоиздаване, ограничено жестоко от малкия пазар у нас.
Днес е първият ден, в който панаирът е публичен и тепърва ще видим какво означава огромни, непроходими тълпи от хора, десетки събития, случващи се едновременно – въобще истинската панаирна атмосфера.