Жанр: История

Издателство:

Автор: Иън Дейвидсън

Оригинално заглавие: The French Revolution: From Enlightenment to Tyranny, 2016.

Преводач: Любомир Мартинов

Корица: Николай Киров, мека.

Година на изданието: 2017

Страници: 320

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

 Два дни по-късно кралят отстъпва и приканва „неговото вярно духовенство и вярно благородничество „да се присъединят към третото съсловие. По този пръв и най-съществен принципен въпрос третото съсловие печели не с гърмене на оръжия, не с кръвожадни тълпи, а посредством обикновени поданици, останали тихо по местата си и отказали да бъдат сплашвани. Поданици, които просто казват какво искат, без дори да стават.

    Докато четях „Добри мъже“ на Артуро Перес-Реверте, чието действие се развива основно в Париж в годините непосредствено преди Френската революция, осъзнах колко смътни са ученическо-студентските ми спомени за това грандиозно събитие. Бързо се сетих, че имам книга по темата, до която така и не стигнах, като излезе – „Френската революция. От Просвещение до тирания“ на Иън Дейвидсън, и тя бързо пререди всичките ми летни четива. Книгата е кратка, стегната, но много информативна, Дейвидсън ясно се позовава на най-добрите френски изследватели, описва различните им гледни точки към спорните моменти на революцията (а такива хич не липсват), но най-важното е, че ясно и прецизно излага хронологията на събитията – от безпаричието на краля и сблъсъка му с вече добре образованото и придобило самочувствие трето съсловие, през превземането на Бастилията, гилотинирането на Луи XVI, гражданската война и в крайна сметка гибелта на „децата на революцията“ – Робеспиер, Марат и съратниците им. И последиците от цялата тази кървава вакханлия.

    Както и век и половина по-късно с крайцера „Аврора“ и щурма на Зимния дворец, така и тук едно от знаковите събития на революцията е по-скоро мит, отколкото реалност.

Разбира се, Бастилията е била паметник на репресията и е била използвана като чудовищен затвор за политически опоненти. През юли 1789 г. обаче там са държани само седем затворници и сградата е отбранявана от не повече от 30 швейцарски войници и 80 военноинвалиди. Нападението срещу крепостта не е велика демонстрация на революционен устрем – тя е лесна мишена. Въпреки това Бастилията е масивна и застраителна крепост с 30-метрови стени и широк ров, а защитниците ѝ разполагат с оръдия.

 Print Разнасят се изстрели, десетки от нападателите умират, но комендантът на крепосттта маркиз дьо Лоне решава да предотврати продължаване на кръвопролитието. За тази му постъпка е убит на стълбището пред кметството, също както и кмета Флесел – главите и на двамата са отрязани и разнасяни за назидание.

  Друг мит е, че кралица Мария-Антоанета някога е изричала прословутата си реплика, че като няма хляб, хората могат да ядат пасти. Дейвидсън обяснява, че този мит тръгва от том 6 от книгата „Изповеди“ на Русо, написана четвърт век преди революцията, и репликата е приписана на неназована велика принцеса. Чак 50 години след революцията това твърдение се повява в книга на Алфонс Кар и заживява собствен живот.

 28675412 Няма да преразказвам хронологията на революцията, затова я има тая книга, но ще сумирам, че Иън Дейвидсън ясно описва как тези събития вадят на бял свят и най-доброто, и най-лошото от хората. От една страна, тя показва духа на Просвещението, на освобождението от религиозните окови и слепия страх от благородничеството, от друга, докарва на власт истински зверове, които извършват чудовищни зверства, истински терор срещу собствените съграждани.

   Заграбването на безбройните имоти на католическата църква може да има икономически и революционен смисъл, но избиването на стотици и хиляди духовници и вярващи не може да бъде оправдано по абсолютно никой начин. Закъснялата „справедливост“ за водачите на тази революция, издигнали се от недрата ѝ, не могат да изкупят тези години на кръвопролития и ужасно насилие. А пред Франция предстоят само по-лоши времена, след като тя осъзнава военната си сила и на власт идва човек, който може да я направлява.