Снощи в клуб „Суингинг Хол“ едно от водещите наши издателства – „Колибри“ – представи своята серия за фантастика и фентъзи „Галактики“. Наред с главния „виновник“ за появата на тези книги – Андрей Велков Психарийски, – бях поканен да говоря и аз, което бе истинско удоволствие и сериозно предизвикателство. Реално това бе първото ми публично излизане пред книжни хора и вълнението ми дойде прекомерно, та в крайна сметка не казах почти нищо от това, което чинно си бях написал. Затова и публикувам текста, от който трябваше да се водя, като само леко съм го доразширил с малко повече информация, за която бях 
сигурен, че няма да ми стигне време да говоря. Това е моето фенско мнение за случилото се в последните години в областта на издаването на фантастика и фентъзи – не е анализ или изследване. Снощи в клуба имаше куп хора, които разбират далеч повече от мен от тези жанрове и беше истинско удоволствие да бъда на едно място с тях. Бъдещето наистина ми изглежда хубаво – дано не бъркам:
„В началото на юли 2011 г. започнах да чета фентъзи. Изобщо. Дотогава просто избягвах жанра, след като твърдо и непоколебимо се бях заклел във вечна любов към научната фантастика. А знам кога съм почнал да чета, защото на 7 юли съм пуснал ревю за „Гласът на острието” на Джо Абъркромби. Книгата ми беше изпратена от Жаки, а моят скептицизъм в онзи момент беше пълен – хич не искам да чета това, нямам време за размахани бутафорни 
мечове и летящи насам-натам магии. Както знаете, бърках дълбоко и се убедих в това доста бързо. Този автор ме запали по фентъзито и оттогава не спирам да чета бясно – открих прекрасни автори и велики книги – Сандерсън, Ротфус, Линч, Брет и още много. Благодаря на „Колибри” за това.
А сега, нека си представим, че българското книгоиздаване, и по-точно частта му с издаване на фантастика и фентъзи, е аналогично на нашата планета Земя. Да, на цялата планета – приравняваме издаването на книги до раждането на хора. Това е равнение точно по мой вкус и по моята лична лудост, с която всички или почти всички тук сте добре запознати – някои повече, отколкото би им се искало.
В последните години според мен издаването на фантастика и фентъзи у нас бе навлязло в своего рода задънена улица, точно както е в момента космическата програма на човечеството. Някои издателства, правещи страхотни неща, фалираха, други просто се отказаха от фантастиката и фентъзито, защото това не са благодатни откъм продажби жанрове – далеч по-лесно е да се издават яко езотерики, серийни женски романчета, копирани един от друг трилъри и прочие. Въпрос на вкус на голямата част от публиката. А фантастиката и фентъзито никога не са били масовият избор – в тях, под привидната им забавна страна, се крият нерядко дълбини, които могат да погълнат човек и неговия ум и сърце.
Фантастиката и фентъзито за мен са жанрове, които са не по-малко ценни от родителското възпитание като деца – те ни дават мечти, размах на въображението, изграждат морални ценности.
Качествените книги създават качествени хора.
Беше се стигнало до положение, че само броени издателства въобще издаваха фентъзи и фантастика – всички знаем кои са те (като категорично изключвам всякаквите вампирски нелепици – говорим за качествена литература все пак). Да, те правеха – и до днес правят – чудесни неща, но редом с тях – и доста не чак толкова чудесни. Знаете, че не съм от хората, които крият мнението си от колегиалност или нещо подобно – никога няма да приема, че Дан Симънс заслужава грозни меки корици и евтина хартия. Просто няма как да преглътна този факт и да го сложа до великолепните издания на Айзък Азимов и Франк Хърбърт. Издаващите фантастика и фентъзи у нас нямаха реална конкуренция, а това – както винаги се случва – водеше до застой. Повтарям, за да е ясно – нищо не е правено нарочно, просто така се е получило – въпрос на пазарни обстоятелства и на известно затишие на фронта. Конкуренцията е най-хубавото нещо, което може да се случи на едно издателство, колкото и абсурдно да звучи – от нея печелят и издателствата, които вдигат нивото си, и читателите, които получават реален избор и нови възможности. А който се страхува от конкуренцията – значи няма място в книгоиздателския бранш.
Преди няколко седмици покрай една наша книга, която направо ми отнесе главата („Слепоглед“ на Уотс), се рових да видя кой пък е успял я победи в борбата за „Хюго”. Беглият ми оглед през носителите и номинираните за наградата показа, че не съм чувал дори за малка част от тях – те не са и е малко вероятно да излязат на български. А едва ли има съмнение, че сред тях има великолепни романи. И точно тук е големият проблем – книги за превод има адски много, а и у нас се пишат чудесни фантастики и фентъзита, не бива да забравяме и това! Факт е, че само в последния месец ми попаднаха по една страхотна книга от двата жанра, написани от двама млади автори и силно се надявам до месец-два да ги има по щандовете, защото го заслужават. И съм сигурен, че тепърва ще напишат още по-хубави неща.
И ето ни нас тук. На събиране, организирано от издателство „Колибри” – безспорно най-доброто издателство на преводна художествена литература в България, наред с „Жанет 45”, по лично мое мнение. „Колибри” и фантастика и фентъзи – ами, звучеше си странно по-рано, ако изключим „Покани ме да вляза” на Линдквист и „Звездни дневници“ и „Соларис“ на Лем.
Но серията „Галактики” е факт. И тя е моето основание да кажа, че с нея вече книгоиздаването ни навлезе в една различна ера. Да, това са силни думи, но за мен те са истина – решението на едно от най-големите издателства в България да заложи на фантастика и фентъзи, и то не комерсиални вампирски еднодневки, а класически и модерни, свежи неща, ознаменува новото време. Вече книгоиздаването ни не е на една планета или няколко съседни – колонизацията на Галактиката, толкова мечтана в стотици и стотици книги, е започнала, ако позволите да се върна към метафората, с която започнах. И тук вече имаме както конкуренцията, така и свежата, различната кръв – имаме книги, издадени по различен начин, с различен стил на кориците, с нови погледи и непредубедена селекция. Имаме изцяло нов клон, който, ако продължи своя успех и се развие, ще донесе много щастливи мигове на феновете на фантастиката у нас.
И „Колибри” не са сами. И други се включват, и също с големи амбиции – с моя чудесен приятел и колега Благой Иванов, който успя да насочи дори и „Изток-Запад” към страхотна яка жанрова литература, също имаме ясна визия да издаваме страхотни фантастики, а защо не и добри фентъзита? Важното е добрите книги да бъдат издавани в достоен вид и да стигат до читателите, които вече имат право на крайна оценка кое си заслужава и кое не. Реалността е вече различна, наистина – има ги „Артлайн Студиос”, има ги младите и готини „MBG Books”, има и други – примерно и „Прозорец”, и „Рива” имат по един страхотен фентъзи автор – Ротфус и Линч, може би ще заложат и на други?
Големите и малките издателства гледат в една посока, като всяко от тях прави нещата по свой, уникален и различен начин. „Колибри” са една обиколка напред – марката им работи за тях, селекцията им се прави от страхотни хора, имат ноу-хауто как се правят добри книги. Вярвам, че те бързо ще застигнат мастодонта „Бард” и ако не по количество, то по качество ще могат да се съревновават с тях.
Искам да завърша с това, което преди няколко дни написах във фейса, навярно някои са го видяли сред безбройните ми постове там. Мислейки си за особеностите на нашия занаят, стигнах до извода, че за да си издател, трябва постоянно да живееш в бъдещето – защото основната част от труда ти е преди книгата да излезе на пазара – след това тя преминава до голяма степен в ръцете на читателите – и точно вашето мнение за нея – дали изразявано устно или писмено, предопределя нейния успех… или провал. Никоя награда няма стойност, ако не е подплатена и с читателското внимание.
Та моето пожелание към „Колибри” е точно това – да продължат да градят своето фантастично-фентъзи бъдеще по най-добрия начин, пък съм сигурен, че има достатъчно читатели, които да го оценят.
И колонизацията на книжните светове ще продължи.„
–––––––––––––––––––––––––-
Ето и моите ревюта за книгите от поредицата „Галактики“:
“Корпорация “Безсмъртие” и “Цивилизация на статуса”
Робърт Шекли
„Селцето“
Кир Буличов
„Буреносен фронт“
Джим Бъчър
„Уравненията на живота“
Саймън Мордън
„Зора“
Октавия Бътлър
„Гласът на острието“
„Преди да увиснат на въжето“
„Последният довод на кралете“
Джо Абъркромби
„Защитения“
Питър Брет
От същите жанрове
