Апокалипсисът е дошъл и Земята е пометена от епидемия. На един остров цивилизацията оцелява, защитена зад мощни оръжия и строг кодекс да се унищожава всеки бежански кораб, доближил границите. В рамките на острова се създава митичната Платонова държава, доближаваща се максимално до “Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли с всичките генетично обусловени класи и прочие извращения. Първи стъпки прави и роботиката в опит най-низшите класи все пак да бъдат облекчени.
Войникът Адам прави немислимото – позволява на една лодка да доближи брега, след като в нея вижда красиво младо момиче, при това убива партньора си, за да не изпълни той смъртоносната си повеля. Но “Генезис” на Бърнард Бекет не е поредната сълзлива любовна история, ситуирана за цвят в бъдещето. Тя е история за повторното раждане на цивилизацията с логичното използване на библейските кодове, без които сме сякаш слепи и не бихме схванали посланието на автора. Не отдавайте значение на последните ми думи.
Разказът на Бекет тече на две нива – животът на Адам бива разказван от явилата се на изпит за елитната Академия Анакс. Час след час тя обрисува живота му до срещата с момичето и последвалото наказание – поставянето под арест в компанията на първия робот с подобие на съзнание – Арт. Ето това е вече истинската история, и тя е фантастична смес от философия, логика и механизми на мисленето, все неща, за които обичам да чета (вж. “Как работи умът” на Стивън Пинкър).
В 120 странички Бекет е съумял да изгради сложен, логичен и подреден свят и после да го срине със замах в един от най-блестящите финали, които съм срещал, не по-лош от този на “Играта на Ендър” на Кард, с чиито продължения съм обладал живота си в момента. Книгата тече с лекота през сблъсъка между Адам и Арт, постепенното зараждане на взаимна симпатия, изпитанията пред тях и накрая плана им за освобождение, в който Роботът тряба да спаси Човека. Или обратното.
И в крайна сметка кое ни прави хора – генетичното наследство от милиони години еволюция, в които сме били такива едва един миг, или съзнанието и натрупването на емпирични доказателства? Съзнание вън от човешкото тяло възможно ли е, все пак навън ясно личи факта, че има тела без разум изобщо?
Велика, изключителна книга, и е тъжно, че е на рафта със залежала литература. Бърнард Бекет е събрал на 120 страници дълбини, които при други отнемат 1000, а понякога и не успяват да ги постигнат изобщо.
От същите жанрове
