Ще ви предпазя от разочарованието, което самият аз изпитах – „Героичната арка“ на Жoзe Poдpигeш дyш Caнтyш не е самостоятелен роман, а е половинка от по-голяма творба – доколкото разбрах, има и втора част, защото оригиналното издание е малко над 700 страници. Така ще сте подготвени романът да свърши на най-интересното място – когато войната бушува, Макао е залят от гладуващи китайски бежанци, а конфронтациите с японците стават все по-остри. Аз не бях и сега негодувам, че трябва да чакам за превода на следващата 🙁
Португалецът се впуска в област, която традиционно сякаш свързваме с романите на Клавел и основно иконичния „Цар Плъх“, който се развива именно след падането на Хонконг и Сингапур. Той обаче съсредоточава действието си преди това, но наблизо – в португалската колония Макао, която се оказва неутрална точица сред бушуващата война в Китай. Японците са обкръжили колонията, воюват с китайците, а на хоризонта вече се очертава нефтеното ембарго и прякото му следствие – атаката над Пърл Харбър. Сантуш проследява пристигането на новия губернатор в колонията, първите му сблъсъци с японците, опитите да защити независимостта на колонията и да спаси португалските жители на Хонконг след нападението над него. По много интересен начин са представени разликите в западното и източното мислене, без излишно задълбаване, а самите герои са малко романтизирани, особено като се добавят две много красиви жени, които завъртат главите на двамата главни португалци. Но развръзката в тази посока е оставена за останалата част, а силно се надявам в нея да има и историческо допълнение за това какво е истина в романа и какво е художествена измислица, не намерих такава информация.
„Героичната арка“ продължава по дух „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“, още един много леко и приятно написан исторически роман, който успява да предаде духа на епохата, без да навлиза в особена дълбочина. Сантуш обрисува симпатични герои, но ми се искаше да не са чак толкова високоморални добряци, времето не предполага такива да оцеляват дълго, просто е нереалистично, а компромисите и дори насилието при нужда са единственият начин да се оцелее.
