Оригинално заглавие: Heroes Die, 1997.

Преводач: Васил Велчев

Корица: Росен Дуков, мека.

Година на изданието: март 2014 г.

Страници: 576

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Ozone.bg

  Антиутопично кастово общество от близкото бъдеще, вманиачено по реалити шоу, в което хора се пренасят в друга реалност и участват в шеметни – и доста кървави – приключения. На пръв поглед – нищо оригинално. Но на втори – „Героите умират“ на Матю Стоувър е брутално фентъзи с примес на фантастика, излязло през далечната 1997 г., което дава начало на поредица от четири книги, последната от които излиза през 2012 г. Зачетох го, без да проверя дата на излизане – и през цялото време правех връзки я с Абъркромби, я със Сюзан Колинс, я с Мартин; и после, хоп, изненада – Стоувър определено е повлиял на тях, като само „Игра на тронове“ предхожда чисто хронологически тази книга. И ако оригиналната корица (вдясно) изглежда безнадеждно демоде, то случващото се между страниците си е точно в завладяващия стил на съвременните фентъзита, които отдавна надраснаха скучноватите си приключенски предходници.

 heroes-die-hc  Хари Майкълсън е землянин, превъплъщаващ се в бруталния и страховит убиец Каин в Отвъдие. Той винаги е на точното място в точното време, променя хода на събитията, извършва невъобразими геройства, като хич не подбира методите си на действие. Благодарение на извоюваната репутация, Хари е най-популярният актьор в мащабното реалити шоу, обожаван е от целия свят, по време на всяко свое приключение е проследяван директно от безброй хора, онлайн включени в главата му, а записите на преживелиците му се разграбват и колекционират (Стоувър няма как да предвиди торентите и свободния достъп до видеосъдържание). Къмто началото на действието в книгата обаче Хари е жестоко ударен, след като любимата му Шана (също героиня в Отвъдие – магьосницата Палас Рил) го е напуснала, а той не може да си намери място. Знае, че това се е случило, защото тъмната му страна – Каин – я отвращава, а той няма идея дали може да се промени.

 Heroes-Die  Скоро става ясно, че той трябва да се върне отново в другия свят, за да свали полубог, който се е качил на трона благодарение на последната му асасинация, но и за да спаси Шана, която е изпаднала в сериозна беда. А нараняванията и смъртта в Отвъдие са си точно толкова реални, колкото и на Земята – иначе кървавото реалити нямаше да има чудовищния си успех. Хари поема задачата, макар да мрази вече всичко, което го свързва със Студията, управляваща приключенията – и се впуска да изкупва предишните си грехове.

  download Привидно простата структура на книгата – отличаващи се пространни фентъзи приключения с магии и дворцови заговори, комбинирани с кратки включвания от земната реалност, която ги направлява – е измамна. Матю Стоувър изгражда два много зависими свята – като особено през образа на Каин той показва преминаване от сляпа агресия и бруталност към емпатично осъзнаване, че всичко около ти е реалност, дори и за милионите фенове да е просто забавление. Отвъдие е нещо реално, не е генерирана виртуална среда, хората умират наистина, а ролята на земните герои е еднозначно негативна – те трябва да внасят хаос, да пречат на мира и на всичко, което може да направи случващото се там „скучно“. Изключението, контрапунктът е, разбира се, именно Шана, която наистина се опитва да облекчава положението, да се бори срещу „лошите“ и да пази беззащитните (заради което не е и особено популярен герой, де).

    Всъщност книгата може да се гледа и като сатира на намесите на Великите сили по всяка точка на планетата, където имат интереси – и където внасят хаос, когато мирът не им изнася. По тая линия могат да се направят доста аналогии. В тази плоскост е и политическата интрига в „Героите умират“ – когато Каин прокарва паралели между тираничния режим в Отвъдие и уж стройната кастова система на Земята. Това, разбира се, създава опасност от бунтове на огромното мнозинство от населението на планетата, оковано в жалко съществуване без шанс за достъп до по-добър стандарт на живот – подобен похват използва и Сюзан Колинс в „Игрите на глада“, за да превърне „играта“ в реалност.

   „Героите умират“ приковава внимание със солиден стил на написване, доста жестокост, но без преминаване в сладострастни подробности, както и със сложни интриги и много, много насилие, рядко съсипвано с излишно и разточително използване на магия. Един от главните герои, полубогът Ма’елКот, е доста приличен на еманацията на Доминик от „Манифестът на един бог“, определено забавно ми беше да правя аналогии между източника на силата и начина, по който двамата приемат своята мисия.

  Очаквам с нетърпение следващата част – „Острието на Тишал“, определено е голям пропуск, че това чудо е останало неиздавано досега у нас, браво на Андрей Велков за поредната добра селекция за „Галактики“.