“Гилдията на магьосниците” преследва малко момиче във фентъзито на Труди Канаван

Ново издателство – това си е новина. Особено ако не стартира с някоя продаваема жълтурия или слабителна литература за душата, а с фентъзи поредица. Заявените амбиции на собственика на “MBG Books” Александър Даков са да издава само такава литература и аз лично мога само да му стискам палци да успее, на тоя клон има още доста, доста място. Повече за него и издателството може да прочетете при Ана Хелс, която започна изключително интересна серия с интервюта на хора от бранша.

“Гилдията на магьосниците” на Труди Канаван е книга първа от поредицата “Черният магьосник” и по своята структура ми се стори до голяма степен уводна, без претенции да задълбава, нито да наслагва още маркери за бъдното развитие на сагата – то си остава в мъгла, неясно остава каква ще е мисията на главната героиня, ясно е само, че тя има необикновено силни магически способности и толкоз. По подобен начин започна и “Името на вятъра” на Патрик Ротфус, въведение беше и целият първи том “Гласът на острието” на Джо Абъркромби, но тук нещата са определено насочени към по-млада аудитория, с ясна разделителна граница между добри и лоши и малко място за маневриране при смяна на позициите.

Младото момиче Сония научава по крайно странен начин, че има магически способности – по време на ежегодното “прочистване” на улиците от отряди магьосници тя хвърля камък по тях и за всеобща (и основно нейна) изненада той пробива защитата и поваля един от тях в прахта. Сония успява да избяга, но е в капан – магьосниците имат безброй умения, а цялото население живее в страх от тях, затова залавянето й очевидно е въпрос на време. Уж лошите магове обаче знаят, че трябва да намерят бързо момичето, защото освободената, но неканализирана магия може да срути целия град (в един момент ядосаната Сония става като героинята от “Подпалвачката” на Кинг).

Половината книга е посветена на играта на котка и мишка между Сония и нейния приятел Сери и магьосническата гилдия, по време на която Труди Канаван всъщност описва света около тях, несправедливото му социално устройство и как се е стигнало до него. В останалата част Сония е вече в магьосническия Университет, където под наставничество се учи да управлява силата в себе си, но и по-важното – да вярва на магьосниците, които досега в живота й винаги са били символ на неведома и опасна сила. Около нея се завърта заговор, свързан с ниското й потекло, и в него основна жертва ще бъде нейният приятел Сери. Краят е предвидим, но отворен, което оставя добро очакване за следващия том.

Признавам, подходих изключително добронамерено към книгата, както заради това, че е от ново издателство (затова няма да натяквам за видимите грешки), така и заради прекрасното и изчистено оформление на корицата; в последно време се преситих на мащабни корици с много действие в тях – скоро ще излязат две такива с епичен размах – на “Z-та световна война” на Макс Брукс и “Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън, в която съм затънал в момента.

“Гилдията на магьосниците” се чете изключително бързо и лесно и смятам, че е един добър прощъпулник за “MBG Books”. Успех!