Тая откачалка Малерман. Откакто се появи с „Кутия за птици“, не спира да смущава с особените си книги, които винаги се лашкат на ръба на здравия разум… и понякога прекрачват отвъд него. След тийнейджърската история в „Къщата на езерното дъно“ и музикалния мистичен трилър „Червеното пиано“ дойде време за новата му страст – създаване на градче като стивънкинговото Дери, в което всичко може да се случи. „Гоблин“ е градче, в което непрестанно вали, а слънцето залязва минута по-рано, защото един загубен облог е бил платен с дневна светлина. Тук улиците са неравни, защото са павирани върху протестиращи, а в простиращите се наблизо Северни гори има не само вещица, която може да ти пръсне сърцето с шепот, но и живеят Великите сови, уникален вид, който никога не бива да бъде обект на лов. Градът, който никога не спира да плаче, приютява истории, които не кореспондират с реалността, и лесно може да се направи паралел с атмосферата на сериала „Туин Пийкс“.
Малерман въвежда в действието с историята за шофьор на камион, който трябва да достави един сандък до град Гоблин. За разлика от рутинната му работа, тази доставка е свързана с ред ограничения и уговорки – сред които е, че ако не намери получателя, сандъкът трябва да бъде унищожен. И в никой случай не бива да наднича в каросерията по време на пътя, каквото и да се чува от нея. Парите са добри и той се наема… и точно когато нещата стават смразяващо интересни, авторът садистично прекъсва историята, за да разкаже шест други етюда на ужаса, свързани с Гоблин. Започва се със зловещо именувания „Разфасованият мъж“, в която млад мъж трябва да докаже пред любимата си, че любовта му е по-силна от всичко, че е по-легендарна от страстта, която е изпитвал самият Ван Гог. Ясно е, че ще се изпращат отрязани части от тела, но откъде ще се намерят, е въпросът. Следва „Камп“, история за мъж, който е убеден в съществуването на призраци в Гоблин, защото кой ли не ги е виждал – той е превърнал апартамента си в отворено пространство, изпълнено със светлина и сигнализации, нищичко не може да го изненада в нито един момент. Или пък може?
„Честит рожден ден, ловецо“ описва най-бляскавото празненство, което Гоблин е виждал, и на което е поканен кажи-речи целият град. Най-великият ловец на града празнува юбилей, знае, че е оставил името си в историята. Само един вид му е убягнал – абсолютно забранените Велики сови. Е, досега. „Престо“ описва страстта на едно момче към магиите – и огромната му радост, че в града му ще дойде легендарен магьосник, низвергнат от гилдията си, защото не издава никому номерата си, които наистина граничат – и прекрачват в невъзможното. „Объркване в зоопарка“ е разказ за човек, който си обича безкрайно много работата с животните, но му се налага да започне и още една, след която просто няма как да бъде същият. „Плетищата“ пък най-после обръща внимание на най-голямата забележителност на града – лабиринта от храсти, в който се крие огромна тайна. Там е и възелът към самата книга, който бива разсечен с продължаването на историята с шофьора на камиона и неговия зловещ товар. За разлика от другите му книги, тук Малерман отрязва като с нож своя край.
„Гоблин“ е зловещ пъзел за феновете на мистериозното. За мен това е най-добрата книга на Малерман, може би защото е най-„нормална“, няма бъркане в съзнанието и непонятни създания, а само класически мотиви, вплетени в нови и проковаващи комбинации. Това е град, в който ще се случват още много истории, и чакам с нетърпение да се върна в него. Между другото, в САЩ „Гоблин“ бе издадена в ограничен тираж от малко издателство и феновете на Малерман отвъд Океана не успяват да се снабдят с нея така лесно, както българските читатели. Странно решение за мен, но авторът си решава, преди дни той обяви още една книга, която ще излезе по този начин, докато успоредно другият му голям роман – „Unbury Carol“, си излезе в нормален голям тираж. На български пък ще я четем през есента 🙂
Благодаря силно на Комата за диаболичния превод, на Ганка Филиповска за редакторската шлифовка и на Живко Петров за поредната му изключителна корица за града, в който тайните властват.
