Сега виждам, че така и не сварих да пиша тук за първия издаден сборник под редакцията на историците Жан Лопес и Оливие Виевиорка – „Големите грешки на Втората световна война“, има наистина чудесни статии от добросъвестни изследватели вътре. Но сега искам да обърна внимание на излязлата преди месец някъде „Големите митове на Втората световна война“, която силно ми допадна с разбиване на някои митове, в които е твърде лесно да се вярва – устойчиво се повтарят в книга след книга за войната и навярно просто осигуряват гръбнак на наратива, който често се фокусира другаде. По никой начин обаче не твърдя, че тази книга разбулва някакви невероятни заблуди – това е съмнителна привилегия на тоновете пропагандни или фантазьорски писания по темата за войната – по-скоро навлиза в допълнителни детайли там, където всичко изглежда черно и бяло, и показва, че, както всичко в историята, реалността винаги е доста по-сложна.
Най-лесно ще е да проследя накратко засегнатите теми, за да видите посоките, в които дълбаят различните автори, събрани в сборника. Началото е за лесното за вярване убеждение, че британците подкрепят изцяло Чърчил по време на войната; следва интригуващо проследяване на вероятността Франция да удържи нацистката атака, противно на популярното убеждение, че поражението ѝ е било предначертано; обърнато е внимание на едно от „тайните оръжия“ на германците, нови подобрени подводници и доколко те биха повлияли на събитията; може би най-щекотливата тема – подготвял ли е Сталин нападение над Хитлер през 1941 г., или не; японската победа в Пърл Харбър, за която не отчитам да е голям мит, че е само илюзорен триумф; интригуващо изследване на мита за военачалническите умения на „Пустинната лисица“ Ромел, ореолът около когото така и не помръква; чисто френската тема за ролята на железничарите в Съпротивата; привидна ли е била слабостта на съветската икономика спрямо тази на Райха; надценен ли е генерал Монтгомъри; изключително интересна тема за мен беше доколко са елитни войсковите части на SS и защо често съюзнически войници са убедени, че срещу тях са точно такива; доста слабият мит за изцяло мъжкия характер на войната – това дори не си представям как някой би вярвал в него; леко комичната идея за пълната военна неспособност на италианците е показана в малко по-различна светлина; европоцентричното убеждение, че Тихоокеанският театър на войната е само второстепенен; доколко американският войник не умее да се сражава в сравнение с войниците от други националности; безсмислено ли е жертването на френския експедиционен корпус в Италия; още един пренебрежим за мен мит – че Германия е победена от въздушните бомбардировки; и обратното – напразно ли всъщност загиват японските камикадзета; доста самоизобличителната тема, че Франция не допринася с нищо за победата на Съюзниците, противно на страстното желание на Дьо Гол; класическия мит за германските оръжия-чудо, които са щели да обърнат хода на военните действия; Хитлер като основен виновник за поражението; японската капитулация като пряко следствие от атомните бомбардировки; и за финал, един много любим у нас мит, че светът е поделен на Ялтенската конференция.
Сами виждате, тези двадесет и три теми са изключително разнообразни, но за мен беше важно да не са преимуществено свързани с френската история, иначе едва ли книгата щеше да си струва да се издаде у нас. Както съм посочил и горе, считам някои от тези митове за дотолкова абсудни, че нямат нужда от разобличаване, но пък сигурно си имат хора, които вярват в тях – от друга страна, имаше доста теми, които ми показаха нови гледни точки. Не мога да кажа, че тези относително кратки статии са толкова убедителни, че да променят устойчиво градено от десетки книги мнение, но поне ми показаха детайли и различни възможности за интерпретация на събитията. Което в крайна сметка е работата на вечно променливото ни описание на историята – то никога не може да бъде отлято в непогрешима истина.
Искам за финал изрично да благодаря за прецизния превод на Гриша Атанасов, без него поредицата исторически трудове от френската школа просто нямаше да са възможни. Надявам се при успех на тази книга догодина да издадем и втората част, имам вече рецензия за митовете, поместени там, и да, искам да ги прочета 🙂
Още по темата
