Оригинално заглавие: Great Expectations, 1861.

Преводач: Невяна Розева

Корица: Петър Станимиров, твърда.

Година на изданието: април 2014 г.

Страници: 496

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.

   Както си вървеше романът, си мислех, че ще се окаже разширена версия на „Пази, боже, сляпо да прогледа“, но Дикенс разтури тези ми очаквания със замах. „Големите надежди“ е голяма и прекрасно написана история за порастването, предавайки чудесно духа на епохата си в пълния му и противоречив блясък – и бедността, и мизерията, и богатството и лекомислието. А Пип просто не може да не бъде обичан, макар да не е типичният прекалено добър и скучен до крайност герой, какъвто е например в общи линии Оливър Туист (о, да, обичаме си го, но все пак хората не са само бели, виж, само черни могат да са). Вместо това той е по-реален, по-истински – бедното момче, на което внезапно са възложени големи надежди и много пари, който се изчанчва в предсказуема посока под тяхното влияние.

  10013861_768451823165191_428755901_n  Мелодраматичните истории за времето си са били тотален хит, а Дикенс е един от първите бестселърови автори и в нашия, съвременния смисъл, особено по начина, по който пуска историите в кратки форми с продължение. В „Големите надежди“ едно бедно момче е водено за носа почти постоянно – от първоначалното му запознаване с прекрасно, богато и доста своенравно момиче и неговата опърничава осиновителка, та чак до последните сцени на навързване на събитията и героите, в които Дикенс е същински майстор (и за които съвременният читател би трябвало да се е досетил още по средата, но нейсе). Пип в никой случай не е просякът, който успява да стане принц и да покаже, че добродетелите на низините могат да оцелеят и сред разкош – точно обратното, той скоростно приема повечето лоши черти на обкръжението си, забравя близките си или поне ги изтиква от ума си, макар после да съжалява горчиво за случилото се. В крайна сметка една хрумка, наследство от възпитанието му като малък, едно-единствено безкористно и искрено решение, насочено към чуждото добруване, се оказва ключът към бъдещето – в противовес на многото уж полезни и твърде егоистични негови действия.

  1656357_10151904251456689_243885152_n Страхотното оформление на книгата, както и чудесните илюстрации на Петър Станимиров (много точни моменти е изобразил), ми припомниха защо четенето от хартия няма да загине и че това от електронния четец все още е малко ерзац – запознавам се с автора и творбата, но пропускам шанса да ги видя обогатени и оформени достойно, както са произведенията в тази поредица. Сега чакам да излезе и „Моби Дик“, още един пропуск от младостта ми, който искам да запълня.