Оригинално заглавие: War of the Worldviews: Where Science and Spirituality Meet -- and Do Not, 2012.

Преводач: Анета Макариева

Корица: Мека

Година на изданието: 2013

Страници: 366

Рейтинг :

Време за четене: 12 минути

Още на една от първите страници има списък с книгите на Дийпак Чопра и тези на Ленард Млодинов. Първите заемат почти цялата страница, с гръмки заглавия чрез умела вариация на вълшебните думички, генериращи с лекота огромни тиражи, а на учения са сбутани долу, да се не пречкат. Мисля, че на всеки човек с поне малко критично мислене ще му стане веднага ясна разликата между двамата, дори и да си представим хипотетично, че не ги е чувал досега – единият пуска лековати бозички с претенции за притежаване на абсолютното космическо познание, другият е сериозен учен, който знае и признава, че почти нищо не знаем за тази необятна Вселена, в която сме се пръкнали, но поне сме напипали механизмите, чрез които да я изследваме.

Ясно е, че непредубеден поглед към тази книга няма – човек или ще е изкушен в „духовния“ и „холистичен“ поглед на Чопра към човека и Вселената (неговите писания и подобните като на Хорхе Букай аз наричам „слабителни за душата“), или ще залага на по-научния, рационален и обран подход на Млодинов. Ясно е към кой клонят моите лични симпатии, така че този текст е всичко друго, но не и балансиран за двете гледни точки, застъпени в книгата. Имах желание да се опитам да опазя средна позиция и да оценя доводите и на двамата, но в дитирамбите на Чопра за съзнателна Вселена нямаше нищичко, за което бих се хванал, нито едно доказателство, нито каквото и да е. За разлика от него, Млодинов подробно си излага нещата и съвременния научен поглед – посочва защо знаем нещо, колко сигурни сме в него, как е било доказано и при какви условия то може да бъде оборено от бъдещи открития.

Няма да преразказвам тезисите от книгата, те наистина добре обхващат ключовите посоки, по които науката и езотериката са в непримирим конфликт, подхранван от невежеството – възникване и хипотетичната „живост“ на Вселената, живота, гените, еволюцията, връзка между ум и мозък, има ли бог, какво е реалността и т.н. Всяка от темите е разделена между двамата, като обикновено вторият има възможостта да отговори на някои от тезисите на първия, та е забавно.

Факт, Чопра пише по-добре, по-художествено, по-убедително чисто като стил… но зад думите му не стои нищичко. Неслучайно в интернет има забавен генератор за мъдрости от него, който изписва случайни комбинации от думи, взети от неговия туитър акаунт – просто човекът си пръска яко добре звучащи нищоказвания, защото знае, че никой не му държи сметка да защитава това, което е казал – защото публиката му „чувства със сърцето си“, че той е прав. Само дето чувствата се пораждат в мозъка, а точно неизползването му по предназначение помага милиони бройки от книгите му да се продават. Но да не се отвличам.

Набелязах си доста цитати от книгата, но след като започнах да си ги преписвам, установих, че почти изключително са от Чопра – това говори само по себе си, че неговите части от книгата са далеч по-впечатляващи, но не в позитивен план. Ще посоча само избрани великолепни моменти, които онагледяват част от тезите му. В болд са моите коментари към тематиката.

Съществува неосезаема реалност, която е източник на всичко материално. Тя се опознава чрез нашето собствено осъзнаване. Интелектът, съзиданието и организационната мощ са присъщи характеристики на Космосат.е. Вселената е жива, самоосъзната и интелигента. И те гледа. Най-гигантическият Биг Брадър, който можеш да си представиш. Тоест не можеш. Само Чопра може – на думи.

Еволюцията е доминираща в природата, тя прави съзидателни скокове, които стават „под квантова форма”, тоест чрез внезапно появяване на непознати свойства. Думата еволюция си я ползва, както му дойде, вън от каквото и да е научно значение. Но е важно как нещо звучи, а не какво означава.

„Не ни е нужен Бог. Нуждаем се само от Вселена, притежаваща съзнание, неотделимо от същността й.” Отрича Бог, като се позовава на нещо, неразличимо от него.

„За да създаде ДНК, живота на Земята и човешкия ум, Вселената е имала самосъзнание и е разбирала какво прави”. Резултатът май показва, че е не е разбирала баш какво прави…

„Физиката с лека ръка отхвърля чисто човешката необходимост Космосът да е роден дом, в който властват любовта, справедливостта, състраданието, надеждата, нравствеността, красотата и всякакви други стойности, някога приписвани на Бог.” Щом има необходимост, значи задължително трябва да ги има – ами… няма такава глупост. По-скоро, по логиката на Чопра, Вселената иска от нас да сме нещастни, болни и краткоживи, както и се случва в общия случай.

„…науката все още не е достигнала до дълбините на живота и тъкмо натам се насочва духовността.” Разбира се, че ще се насочи там, където може безнаказано и бездоказателствено да се вихри на воля.


„Креационизмът и интелигентният дизайн са точно толкова далече от световните традиции на мъдростта, колкото и материализмът. Във вечния дебат между религиозната вяра и научната рационалност, духовността стои по-близо до науката, тъй като мъдростта е красиво проявление на разума, а не негов враг.” Но науката май не ще подобна компания наоколо, защото замирисва неприятно.

„Появата на хомо еректус изглежда целенасочено и холистично…“ Както и да изглежда, доказателствата са в дефицит.

„Съзнанието и мозъкът са в неделима връзка и всяко физическо увреждане на мозъка предизвиква отклонение в умствената дейност. Все пак (разбира се, как инак?) това е крайно недостатъчно, за да се твърди, че мозъкът контролира ума”

„Човешкият мозък, подобно на самата Вселена, ни дава всичко, което очакваме от него, в отговор на най-дълбоките ни убеждения.” Точно така, всичко е ясно, няма място за съмнение.

Ако още не сте се отказали да четете, ето и нещо от Млодинов, който през протежение на цялата книга спокойно отблъсква опитите на Чопра да дискредитира науката и да проповядва своята „духовност“ като единствено бъдеще за човечеството – бъдеще за лигавещи се идиоти в общи линии. Млодинов е откровен и не дава готови отговори, нито рецепта за щастие и спокоен живот.

По темата, към която Чопра се връща отново и отново, че науката не допуска морал и субективизъм в изследванията си, Млодинов пише: „Учените често са водени от своята интуиция и субективни чувства, но осъзнават нуждата от още една стъпка: доказателството. Науката дава резултати само при наличие на връзка между наблюдение, теория и експеримент.“ А дали самите духовни гурута са с толкова отворено съзнание, противно на скептицизма на учените: „Проповедниците на метафизиката и на духовните принципи на Дийпак изобщо не са толкова склонни да преосмислят и разширяват светогледа си и не са отворени към нови открития”. Млодинов посочва, че те избирателно се вкопчват в прастари идеи, обяснения и текстове, обръщат гръб на науката, когато тя им противоречи, но охотно я използват по произволен начин, за да получат изводи, които в крайна сметка са неверни.

В крайна сметка „Големият взрив“ е занимателна и интересна, макар че реално в нея нещо ново няма – Ленард Млодинов много изчистено описва научните достижения, които са по-обширно представени в ред други книги като на Стивън Пинкър, Ричард Докинс, Брайън Грийн, Стивън Хокинг, Ричард Файнман, Карл Сейгън и прочие. Не бях чел нищо от Дийпак Чопра досега, та се забавлявах искрено с локумите му, които, повтарям, наистина са написани чудесно и ми е пределно ясно колко по-убедително красиви звучат на фона на тезите на Млодинов, които винаги съдържат неизбежното опростяване, уговорки, неща, които не знаем, предположения и прочие. Все пак всичко може да се синтезира в точно две изречения.

Чопра твърди, че е постигнал Абсолютното знание.

Млодинов признава, че едва сме се докоснали до тайните на Вселената.

Аз знам кое ми звучи истинно.

Вземи с безплатна доставка.
Вземи с безплатна доставка.

–-

Хубаво е, че „Бард“ все още поддържат малката си, но хубава научна серия, макар тази книга да е разпъната между два много различни жанра – на художествената псевдонаучно-духовна измислица и науката. Преводът е коректен, но лошо впечатление ми направи допускането на „храбрият нов свят“ и споменаването на книгата на Хокинг и Млодинов „Великият проект“, която точно „Бард“ издадоха под името „Великият дизайн“.