Астероидите са естественият начин природата да ни попита: „Как върви космическата ви програма?“…
Космосът! В последните години той отново е актуален, отново е интересен, отново е там, където му е мястото – сред важните теми, фокус на стремленията на цивилизованата част от човечеството, която не си губи времето с древни шашмотевини като религии, астрология и прочие. Излязоха толкова интересни книги – за двамата първи: “Първият човек. Животът на Нийл Армстронг” на Джеймс Хенсън и “Юрий Гагарин. Истината зад легендата“ на Джейми Дорън и Пиърс Байзъни, чудесни и продължаващи да са актуални творби на великия Карл Сейгън: „Бледа синя точица“ и „Комета“, дори няма да споменавам романите. И, разбира се, биографията на един от лудаците, които поведоха в новата космическа надпревара – ”Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще” на Ашли Ванс.
Отново с логото на издателство „Кръгозор“ и в сходно оформление сега е ред на „Голямата битка за Космоса“ на Крисчън Девънпорт. В сърцевината на книгата е отново Мъск, но близо до него като неясна сянка се материализира бавно и собственикът на „Амазон“ и Blue Origin Джеф Безос, а по-назад, но все пак част от състезанието са и НАСА, и Пол Алън и Ричард Брансън. А милиардите се горят със скоростта на адските пламъци, които издигат ракетите в небесата… и понякога ги поглъщат изцяло.
Точно в дните, когато гледаме нови снимки от Марс от поредния апарат, успешно приземен там, е хубав момент да се впуснем в приключението, което описва Крисчън Девънпорт. Книгата му проследява основните етапи в развитието на няколкото частни компании, отправили предизвикателство към държавно субсидираните мастодонти, които успешно приземиха космическата програма на САЩ и я приравниха до бизнес, ориентиран само към изстрелване на апарати в околоземна орбита. Кацанията на Луната са далеч в миналото, една космическа станция се върти горе и толкоз – и Гагарин, и Армстронг едва ли са очаквали в десетилетията след техните подвизи човечеството да отвърне поглед от звездите и пак да се вторачи в пъпа на вечните си безсмислени противоречия.
И тук идват няколко доказали се предприемачи, които пренасят духа на онази епоха на космическа надпревара в наши дни. Илън Мъск, който с каквото не се захваща, то не се осъществява, макар и с неизбежните драми, провали и огромен медиен шум, и неговата SpaceX, чиито излитания гледаме на живо със затаен дъх – и който изпрати колата си в полет към Марс в една от най-забавните маркетингови акции в историята. Джеф Безос, който свирепо години наред пази в тайна развитието на своята компания Blue Origin – толкова, колкото публична и бъркаща в очите на всички е другата му компания, „Амазон“. Пол Алън от „Microsoft“, към когото в един момент се присъедини шоуменът и сериен предприемач Ричард Брансън с около милион Virgin компании зад гърба си. И все пак да не забравяме НАСА и някои от старите компании като „Боинг“ и „Локхийд“, които са отговорни за стотици успешни изстрелвания на техника и хора в небето.
Девънпорт проследява отблизо както развитието на всеки от тези проекти, така и противоборствата помежду им, които преминават през какви ли не периоди. От търсене на артефакти от програмата „Аполо“ по океанското дъно, през съдебни дела срещу могъщи противници, медиен шум, понякога със, понякога без покритие, щедри обещания за космическото бъдеще, което е ей там, зад ъгъла… та през технологичния напредък, който целта изисква, жертвите, които се правят, провалите, които учат повече от успехите… Книгата се чете бързо и лесно, изпълнена е с много диалози и забавни моменти, а авторът лавира между срещите си както със споменатите лидери на тая контролирана (донякъде) лудост, така и с близки до тях и проектите им лица на отговорни постове. Като цяло хората, които се интересуват в областта, едва ли ще научат нещо ново, но за тези, които не са следили какво се случва в последните години и защо това е толкова важно, биха.
„Голямата битка за Космоса“ не вдъхновява както биографията на Мъск, но е доста благосклонна и към него, и към останалите действащи лица. Дава панорамна картина на последните петнайсетина години, които съживиха мечтите за космоса и много се надявам силно оптимистичният тон на Девънпорт, който не поставя под съмнение, че някой от тези – или двама, или всички, в крайна сметка ще успеят в стремежите си, да е оправдан. А какво точно гонят те, е променливо – Мъск се колебае между Марс и Луната, Безос се е концентрирал в околоземната орбита, но има амбиции и за Луната, а Брансън мечтае за луксозни космически пътешествия около планетата. Но книгата, макар центрирана около успехите, все пак показва колко още опасности крие Космосът – и всички си дават сметка, че човешки жертви ще бъдат давани. Но както гласи цитатът, с който започнах, който хармонира и с посланието, което отправя Сейгън в своите книги – разселването на човечеството е безусловен приоритет, за да се избегне рискът един астероид да прекрати бързо цялата ни шумна суетня.
От същите жанрове
