Мъчно се чете тая книга. Погледът все иска да се плъзне напред, да мине над безкрайния шпалир от имена – поръчители и поръчани, – да подмине някак си поредната вендета, поредното преразпределение на пазара, окъпано в кръв, поредната неразбираема братоубийствена схватка. Но не бива. Четеш, четеш, до пренасищане, до преливане – съзнавам, че дори в момента на затваряне на книгата нямам ясно усещане за структурата ѝ, тя е толкова размита, дори разчленена. В „Гомор“ Роберто Савиано не търси систематично и осмислено излагане на дейността на мафията в Италия, описание на отделните ѝ страни, на войните ѝ и нейния бизнес – вместо това, вмествайки се в съвсем слаби рамки, той създава изповед, плеадория, обвинение.
Дори да има няколко глави на различна тематика, в крайна сметка Савиано все заговаря с имена – имена на мъртъвци. И ги сипе със заплашителна систематичност. В един момент имах усещането, че чета извратена съвременна версия на „Доброжелателните“, само дето безличните и следователно преглъщаеми жертви внезапно са се изправили от масовите си гробове и получават нова смърт, вече с лице и история зад себе си. И от това всичко става по-лошо. Отчасти четенето е облекчено от простия факт, че зад всички тия имена не стои история, за българската аудитория те са непознати. И отново отиваме в посока война – само че война в мирно време, в която избиването обаче е все така методично и изчистено от чувства и задръжки.
Книгата е издадена у нас доста отдавна, тия дни излезе поредна допечатка и реших, че просто трябва да я прочета – признавам, дълго време я отбягвах по лични причини, близък мой човек живее в Италия, живя дълго време и на юг, и някак си исках да избегна да видя реалността. След “Не можем да мълчим” на Джанкарло Брегантини обаче трябваше да науча повече – нямаше как да знам, че това „повече“ в „Гомор“ ще е толкова смазващо и неимоверно количество, че ще прелее далеч отвъд прага ми на възприятие и само ден след прочита на книгата сякаш умът ми изключва набързо всичко, свързано с нея. Не разбирам какво точно се случи, не искам и да знам.
По тия страници има деца, на които слагат бронежителки и стрелят в тях, за да ги научат, че болката е чудовищна и белезите стоят дълго, но не умират – така се бори страхът да си изправен срещу дулото на оръжие. Има цели райони, в които мафията е единствен работодател, диктува абсолютно всичко, търгува със света и печели чудовищни пари и от наркотици, и от „нормални“ стоки, като да речем качествени и неотличими от оригинала копия на популярни марки дрехи. Че новите оръжия се изпробват нощем по витрините на магазините, като с това ефективно се държи в страх цялото население, защото хаотичното насилие и безогледната агресия лесно постигат своето. Научаваме, че половин Италия е построена с мръсни пари, с мръсни методи, с много пролята кръв. И дори да знаем, че у нас също се краде безогледно при общественото строителство, размахът на Апенините е от съвсем друг порядък. Разбира се, подробно е разгледана и наркотърговията, и боклучения бизнес, и всички други сфери, в които октоподът е впил пипалата си.
Научаваме обаче и колко от всесилните мафиоти живеят като плъхове, завряни в строгоохранявани дупки, без да видят с години слънце, без минута покой и без право на каквото и да било отпускане. Савиано посочва, че не филмите за мафията описват реалността, а мафията често копира филмите, търсейки героичността и славата, лъжливо проповядвани от тях – и че деца умират, докато се правят на някой кино-мъжкар, без да разбират, че в истинския живот подобно поведение бързо се наказва. Че думата „кръстник“ навлиза в езика им след филма, заменяйки вече неинтересната „компаре“. Че мафиотите се учат да стрелят с килнато настрани оръжие, както стрелят ония на екрана, и че така уцелват жертвите си обикновено ниско – в стомаха, слабините – и следва протяжна агония, която трябва да бъде прекъсната от още изстрели в тила.
Не знам какво повече да разкажа. Убийствена книга във всеки един смисъл на думата – до степен „Игра на тронове“ да бъде отново изместена в посока безобидно фентъзи при всичката си присъща бруталност.
Вижте още едно мнение за книгата в „Аз чета“.
От същия жанр
