Защо мразим нашите момичета толкова много, та историята ехти от техните писъци, а земята е осеяна с безименните им гробове?
К. Дж. Тюдор ми допадна с трилърите си с хорър елементи „Тебеширения човек“ и „Изчезването на Ани Торн“, но спокойно мога да кажа, че „Горящите момичета“ е от друго ниво, заплетена мистерия за малко селище, което и в далечното, и в близкото минало е ставало сцена на зловещи събития, а в настоящето е дошло време за разплата за всички тях. В центъра на историята е преподобната Джак Брукс, която определено не съвпада с клиширания образ за религиозен проповедник, вместо това е самотна майка с остър и прям език, която не счита смирението за добра тактика при среща с несправедливости, а при сблъсък със злото със сигурност няма да обърне другата си буза.
Точно на нея ѝ се налага да замине като временен викарий в селцето Чапъл Крофт, графство Съсекс, където преди пет века протестантски мъченици са били изгорени на клада, от което и тръгва традиция за създаване на кукли от клечки, които се хвърлят в огъня на нарочна церемония. Също там преди тридесет години две близки приятелки са изчезнали, а тази трагедия също има връзка с църковната община, която по обичаен маниер е била прикрита надлежно. А сега местният викарий се е обесил в църквата си и никой не знае защо – или почти никой.
Джак и дъщеря ѝ Фло бързо се оказват пленени от плаващите пясъци на тези натрупани тайни и загадки, а в местната общност не всички гледат положително на новите лица – тайни бележки и зловещ комплект за екзорсизъм ясно показват това. Основният спонсор на църквата е от род, който произхожда от Съсекските мъченици, но точно около него и семейството му се появяват първите знаци, че наоколо се случват зловещи събития. Младата дъщеря на преподобната пък намира бързо и врагове, и приятел и съюзник, а за кратко време по нея ще стрелят, ще види призраци на горящи момичета, ще посети изоставена къща със сатанински надписи по стените и ще пропадне в пода на църква, като това дори няма да е началото на проблемите, в които ще се забърка. А на всичкото отгоре най-зловещата тайна от миналото на преподобната е на свобода от затвора – и се придвижва бавно и с кървави стъпки към Чапъл Крофт, където тайни на 500 години и престъпления само на 30 са готови да бъдат изровени и да крещят дълго крити истини към целия свят.
Събитията в „Горящите момичета“ ескалират постепенно към неизбежната си кървава развръзка, но за мен особено силен в книгата е точно образът на Джак, жена, над която тегне клеймо, че не е помогнала на дете в нужда преди, а сега трябва да защити дъщеря си на всяка цена от попълзновенията на злото, което дебне наоколо. Тя е различен тип проповедник, който не се бои от своите слабости и съмнения, крие приспособления за пушене в куха библия и не се впечатлява излишно от видения на горящи момичета, които вещаят идващи беди. Тайните в собственото ѝ минало са достатъчно зловещи – и К. Дж. Тюдор умело ги вплита в поредица от изненадващи обрати. Определено повече от добър трилър, който си струва вниманието за феновете на жанра.
