Те чакат. Живеят в приказния си безвременен свят и знаят, че рано или късно преградите ще изтънеят достатъчно, за да се завърнат на Диска. Където всичко е позволено и колкото то е по-жестоко, толкова по-добре. Господарите и господарките чакат. Както ловецът чака плячката си. Елфическото време отново ще дойде…
Пратчет смело сграбчва легендите за приказните елфи и ги преобръща с хастара навън. В неговия свят те са безчувствени зли създания, пред които хората губят ума и дума от боязън и преклонение. Те са Господарите и Господарките, прогонени преди време от вещиците и магьосниците. Но ето, че е дошло време да стъпят отново на сцената като властници…
А в човешкия свят нещата са объркани по пратчетовски. Една почтивещица се кани да стане кралица след брак с младеж, в който няма почти нищо кралско, две баш си вещици се чудят какво да правят с пръкнали се самозванки в занаята, едно джудже го удря на любов, а няколко магьосници воглаве с Библиотекаря от съседния еволюционен клон доброволно се набутват в забавлението. Да, и няколко житни (и не само) кръга се появяват от нищото. И насред този хаос елфите се завръщат да сеят ужас.
Армията на кралството (в лицето и сабята на Шон Ог) е безсилна. И започва забавна импровизация, която има шанс едно на милион да успее. Тоест със сигурност ще успее. Това е светът на Диска все пак.
Стандартно книжле от серията, без особени качества, честно казано. Няма ли го Ринсуинд, винаги ми е малко безинтересно.
