Всички имаме по някоя книга в библиотеките си, която нямаме представа как е попаднала там – при мен такива са десетки, но това е една друга тема. „Господарят Батистас и останалото“ е единственият роман, наситен с автобиографични елементи, на кипърския писател и поет Костас Монтис, чиято стихосбирка „Кого живея?“ впечатлява. И си знаех, че някой ден трябва да стигна до него.
Още в началото реших, че това е чужд вариант на обичаната у нас „Преди да се родя и след смъртта ми“ на Ивайло Петров. С много топлина Монтис запява поетичната история на своето семейство и на техния обрулен остров, който политическите и военните събития закачат по един или друг начин. Спомените му са изпълнени със смях – сред тях почетно място заема личността на прадядото на баба му: господаря Батистас, колоритна фигура, която е изпъквала сред своите сънародници с ум, сила и богатство, историите за когото са като притчи от едно време. Сетне обаче идва ред и на болката, когато Монтис с тъга разказва как е губел близките си, жестоките повели на съдбата са удряли пак и пак неговото злощастно семейство.
Втората част на книгата пък се връща още по-назад в миналото, при друг негов (вероятен) предтеча – Туркобатистас, от венециански произход, който дори се потурчва по времето, когато островът е под властта на османците. Неговата история и на гордия му син Антонелос, който трябва да се примири с фес на главата си, та макар и със златен пищов на пояса, ще се сторят познати всекиму, сякаш са извадени от предания от нашите земи, никаква разлика.
В крайна сметка „Господарят Батистас и останалото“ е една кратка, лична и много лирична книга, в която през своя род Монтис разказва историята на своя остров през последните векове.