Това книжле ми бе препоръчано от човек, чийто книжен вкус ценя – Лора от Read With Style (тя пък под мое давление се обогати с “Крадецът на книги” на Зюсак), още повече, че си спомних и че Nezzo се бе изказала ласкаво за автора тук, в Книголандия. Така че го купих (да се отбележи!) и му дадох 30-те минутки, които искат малкото странички.
Попаднах в малък хартиен театър, в който никой не е това, което сеочаква от него или за което го мислят. Едно малко момче е уж еврейче, но едновременно поема кръста да е мюсюлманче (нарочно вкарвам малко еклектика, не бърчете чела) и то по отношение на своята собствена майка. Баща му не успява да се помири със себе си и намира решение в честността (или позора – вие си решете) на самоубийството. А Ибрахим от заглавието е бакалин, “арабин” на бакалския жаргон, и още много неща. И неговият Коран не е като останалите, най-малкото защото не прогаря ръцете на еврейчето, както би се искало на религиозните фанатици и от двете страни.
Господин Ибрахим сам пише своя личен Коран. Момо – неговия. Аз – своя. Вие – вашия. Сложете му каквото име искате. Ако другите позволят, почерпете опит от техните. Обогатете вашия. После го споделете по някакъв начин. Да запазиш за себе си е глупаво.
Най-добре е наистина да си своего рода “арабин” на езика на бакалите, както казва Шмит – “отворен нощем и в неделя”. Нощем, за да се реят сънищата надалеч, неделя – за да няма непрестанна власт делникът над мислите.
Сладурско книжле, бих погледнал и останалите от серията, за които е писала Nezzo.
