Вече трета седмица витая в света на Орсън Скот Кард, който прекъснах само за да прочета унищожително великата “Z-та световна война” на Макс Брукс. Три седмици, в които изчетох по рейсовете (у дома чета на хартия други книги), “Играта на Ендър”, “Сянката на Ендър”, “Говорителят на мъртвите”, “Ксеноцид” и сега съм до половината на “Рожби на разума”. Велико, просто велико, остават само още две, за да дооформя в себе си тази страхотна поредица и да напиша един голям, сумарен текст за нейните глъбини.
“Говорителят на мъртвите” се развива 3000 години след като Ендър погромява бъгерската цивилизация. Споменът за него е обвит в мрачнота – той е Ендър Ксеноцида, зловещият завоевател, унищожил първата чужда цивилизация, с която човечеството се е сблъскало. Основното обвинение срещу него е книгата „Царицата на кошера“, в която първият Говорител на мъртвите е описал истинските измерения на бъгерската цивилизация и злощастното неразбирателство, довело до унищожението й.
Няма да издам много, ако разкрия, че автор на тази книга е самият Ендър Уигин, който приютява пашкула на последната бъгерска царица и 3000 години го разнася в раницата си, сближавайки се тясно със своите жертви. Да, правилно прочетохте – и в “Говорителят на мъртвите” главен герой е Андрю Уигин, наречен Ендър, момчето, което разгроми бъгерите още преди да навърши 15. Заради ефектите на пътуването със скорост, близка до тази на светлината, двамата с Валантайн едва-що са минали 30-те, докато около тях три хилядолетия са разпръснали човешката цивилизация из цялата Вселена.
Интересното е, че технологически човечеството не е помръднало, духовно още по-малко. Различните планети в тази и следващите части се отличават основно по религиозната си вяра, а технологиите са същите – мигновена комуникация, но продължително пътуване между планетите, което обрича сериозните физически контакти.
Открита е нова цивилизация в много ранен стадий на развитие – на планетата Лузитания е създадена малка католическа колония, на ксенолозите в която е възложена задачата крайно внимателно да изследват загадъчните пекениноси, наричани между хората “прасенцата”. Около тях витаят куп загадки, а на планетата виреят едва няколко вида растения и животни – загадъчният вирус Десколада е помел нормалното еволюционно развитие и сега е на път да затрие и хората. Научната работа с извънземната цивилизация отива на заден план, когато водещият ксенолог е убит ритуално, а сред католическата колония се настанява страх.
Ендър е вече на бойна нога – той предчуства, че е време да изкупи своя огромен грях, а царицата на бъгерите продължава да го умолява да й позволи да се опита да възстанови своя вид. Поемайки на субективно кратко пътешествие към Лузитания, Ендър ще пристигне там след над 20 години тяхно време, когато още един ксенолог ще е убит и нещата ще загрубеят много, много сериозно.
“Говорителят на мъртвите” е много различна книга от “Играта на Ендър”. Героите са пораснали, нищо не е бяло и черно – планетата Лузитания крие купища чудновати загадки, които ще се окажат решаващи за събитията и в тази, и в следващите две книги – “Ксеноцид” и “Рожби на разума”. Орсън Скот Кард развива философските въпроси за правото на човека до доминира, за правото му да изследва или унищожава това, което не разбира. На фона на това се развиват и тежки духовни проблеми заради закостенялата католическа власт, неизменчиво прилепила се към своето политически превъзходство и власт над човешките умове и души. Ендър не е вярващ, но трябва да се справи и с тази опасност.
Великолепно продължение, прелюдия към следващите шедьоври от поредицата. И хич не мога да схвана връзката на корицата с книгата.