Жанр: Драма

Издателство:

Автор: Дот Хъчисън

Оригинално заглавие: The Butterfly Garden, 2016.

Преводач: Елена Кодинова

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: 2017

Страници: 320

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

 От доста време насам чета положителни мнения за „Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън, като в този жанров случай това би трябвало да означава, че наистина те кара да настръхнеш. На задната корица пък пише, че е финалист в категория „Хорър“ на Goodreads, което ме настрои за наистина извратена книга като класиките на Томас Харис. Но реалността се оказа доста различна – бих позиционирал книгата далеч повече като праволинейна драма без особен трилъров заряд, фокусирана върху психологическото състояние на държани в плен жертви.

 29981261  Богат извратеняк с прозвището Градинаря има обсесия по пеперудите – и е направил изолирано райско кътче, в което води отвлечени красиви момичета, които успява да пречупи да живеят мирно и спокойно, докато задоволяват неговите нужди. Всяко от момичетата бива татуирано в цветовете на определен вид пеперуда, а след като навършат пълнолетие, ги умъртява и излага в стъклени витрини. И заменяни със следващи жертви. Сюжетът проследява разпита от полицията на едно от тези момичета след като градината е била открита и разтурена – името, което Градинаря ѝ е дал, е Мая, но то има други, заровени самоличности, които постепенно се разкриват. Първоначално неохотно, а след това с все повече желание момичето описва живота в златната им клетка, привичките на техния господар и неговите синове, много различни в отношението си към „пеперудите“, историите на някои от пленничките с техните особености и последствията, които ги сполетяват. Една мрачна приказка за търсене на красотата чрез системно причиняване на болка, изследване на психологията на жертви, които не намират начин да се противопоставят на своите мъчители.

38460266   Както споменах, „Градината на пеперудите“ не е никакъв хорър, а и като трилър трудно може да бъде категоризирана. Авторката е писала тийн литература и тази книга носи чертите на по-скоро такова четиво, мъжките образи са типизирани и не особено задълбочени, докато женските са представени напълно идеализирано с малки изключения. До последно очаквах някакъв смайващ обрат, който вече би придал тежест на книгата, но такъв не се случи. Виждам, че тази се води първа част от поредица, но доколкото прочетох, не са пряко свързани вън от някои общи герои.