Време за четене: 2 минути

   Книгите-игри трябва да са забавни, инак хич не ми ги хвалете. Сериозните приключения може да ме грабваха като малък, но сега искам нещо смешно, нещо изчанчено, и по възможност – по-просто, признавам, че нямам нерви и честите летални епизоди увеличават вероятността на книгата да се случи нещо подобно 🙂 С тази двойна доза книги-игри обаче проблеми няма – и в „Градска вещица“ на Върджил Дриймънд, и в „Ловец на таласъми“ на Георги Караджов е весело.

    Куриозното е, че усещам хумора на Върдж и в книгите, които превежда, и на които имам удоволствието да съм отговорен редактор – и просто я виждам как се подхилква ехидно, като избира тая и оная дума, за да предаде по своя неподражаем маниер чуждия текст. Но когато сама трябва да авторее – няма спирка. В това приключение една вещица с буен нрав трябва да спаси полуострова от чудовищно земетресение, част от подъл магически заговор. От спирките на метрото около НДК започва приключение, което е колкото забавно, толкова и забързано, но ако преди това не сте постлали добре рахата на героинята, мислете му 🙂 Който както иска да разбира това :Р С градските вещици не бива да се шегувате, но пък има начини да ги умилостивите.

    В „Ловец на таласъми“ е описана одисеята на Бориславов, неопитен агент във варненска агенция за борба със свръхестествени същества, който трябва изведнъж да качи левъл и да се бори с доста по-сериозни врагове. Стимул за това е сексапилната секретарка, която може би най-сетне ще го забележи 🙂 Допадна ми, че Караджов не се церемони ни с героя си, ни с читателите, на едно място дори се скара за идиотското решение да бъдат гръмнати едни гардове (опааа, спойлер…), все едно самият той не е дал тази опция, нали така :Р Забавлявах се.

   Като цяло – няколко приятни часа с лека носталгия по старите времена.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!