След „Едно добро дело“ и „Комарджията“ продължавам да следвам приключенията на Алойшъс Арчър, ретрогероя на Дейвид Балдачи, и в „Градът на мечтите“. Историята се развива в началото на 50-те години в Лос Анджелис, където киното и престъпният свят са се вплели в неделима симбиоза, като пътем корумпират и служителите на закона, и дори въздуха в града на мечтите – които дори за тези, за които се сбъдват, носят повече проклятие, не щастие. Леле, как го извъртях 🙂 Но точно това описва Балдачи – един град, в който всички мечтаят да са под светлината на прожекторите, без да подозират, че дори да се добереш до техния блясък, плащаш за това прескъпо в сенките, встрани от вниманието на публиката.
Арчър е вече изпечен частен детектив, който е запазил близостта си с красавицата Либърти от предишния му роман, където се сдоби и със страхотната си кола. Покрай момичето, която се бори да пробие в Холивуд, той опознава и двете страни на монетата на славата, а скоро се оказва и заплетен в опасна интрига. В дома на една сценаристка, която му е казала, че се страхува за живота си и иска да го наеме, той попада на труп, а собственичката се оказва безследно изчезнала. Пътем се натриса на контрабандисти на наркотици, а следите го отвеждат до зловещ клуб в Чайнатаун, където безмилостен и недосегаем за закона убиец върти мръсен бизнес, в мрежите на който са уловени красавици, по които мечтаят милиони. И детективът трябва да разплете какво всъщност се случва, а и да оцелее, след като е взет на прицел от едрите риби, в чиито интереси се намесва.
„Градът на мечтите“ е адски добра кримка, едновременно почит към класиците в жанра (вече писах при предишните към кои, няма да се повтарям) и увлекателно написано приключение с достатъчно заплетени мистерии и опасни преживелици за бедния Арчър. Допада ми как намесва и други герои и сметки за разчистване, трупани с години, и макар като цяло сюжетът да е предвидим и краят – очакван, се забавлявах с всичко, което Балдачи стоварва върху своя герой и опита му да бъде морален там, където това е пряк път към гроба или поне страданието.
