Малко старомодна приключенска фантастика винаги ми идва добре – „Градът на нощната страна“ на Лорънс Уат-Евънс обещава традиционните съставки: оригинален декор от бъдещето и нахъсана и крайно бедна детективка, която е склонна да се заеме с някаква работа, за да изкара още няколко дни. Бъдещето пред нея и всички наоколо е слънчево… но не в положителния смисъл – те населяват град, замислен да е винаги в сянка, но който скоро ще бъде окъпан в унищожителна светлина. И точно в края, от който ще започне ожаряването, някой купува падналите до безценица имоти. Нещо се мъти – и Карлайл Хсинг трябва да разбере какво.
Наета от настанили се в имоти, които никой не иска, бездомници, Хсинг се втурва да разследва защо някой би искал да купува сгради, които скоро ще бъдат огряни от унищожителното слънце. Оплетена в проблеми, натрупани от досегашната си дейност, тя е отритната от всички, но упорито драпа да оцелява и да се пречка в краката на сериозните риби в града. Някои са ѝ вдигнали вече мерника, дори пращат реещи се и полуразумни камери да я следят, други тепърва ще се вбесят от нейната намеса. Защото детективката ще напипа края на заверата и ще разбере защо някой изкупува онези обречени сгради – и какъв откачен план за промяна на предопределната „светла“ съдба е задействан. И ще се набута в по-големи от очакваните проблеми.
„Градът на нощната страна“ има всички съставки на добрата стара фантастика, макар че кратката дължина не позволява истинско разгръщане, а този свят като че ли носеше на нещо такова. И все пак имаше си чар това приключение, имаше си интригата, алчността, научните пробиви, обратите и разкритията – някои бомбастични, други по-обрани. Приятни няколко часа.
От същия жанр
