…А трябваше аз да ида при него и да го взема под крилото си, но какво направих вместо това? Пратих го в Книговището, в клетката на лъва. В град на особи, които печелят от литература, пинтии и мръсници! Град, пълен с издатели! По-добре да го бях проводил с камбанка на шията в гора с върколаци…
Когато се появи такава книга, аз лудвам, без майтап. Започвам да звъня и пиша на приятелите си, да поствам бясно цитати от нея, на срещи по каквато и да е тематика да я споменавам и да правя понякога виртуозни връзки между темата на разговора и нещо сред страниците й. Погледът ми се влудничава, отвътре ми е някакво странно, а следващите книги, които чета, заобикалят внимателно и на пръсти поразените от опасната книга области в мозъка ми, за да оцелеят. Обичам книги, в които всичко е книжно, героите са книгоманиаци, а „Градът на сънуващите книги“ на Валтер Мьорс е толкова претъпкана с литература, че направо прелива. Хумористично фентъзи с огромен размах, което според мен ще достави искрено удоволствие на всеки един запален читател, защото ще насити онова, изглеждащо сякаш ненаситно желание за четене и дишане на книги. Смело мога да кажа, че „Градът на сънуващите книги“ е за маниаците на четенето изобщо това, което е „Пътеводител на галактическия стопаджия“ за маниаците по космоса и фантастиката.
Използвам думата „Книговище“ от куп време, така наричам дома си, заринат в книги, или списъците с книги в блога. Но тук, в този роман, Книговището е един невероятен град, какъвто не съм срещал. В следващите редове ще има повече цитати, отколкото мои думи, защото размахът на автора е абсолютно непредаваем. Ето как Мьорс описва града:
В Книговището има повече от пет хиляди официално регистрирани антиквариата и на око още около хиляда полулегални книгопродавници, където освен книги се предлагат алкохолни напитки, тютюн и опияняващи дроги и аромати, чиято употреба, както казват, усилвала радостта от четенето и концентрацията. Броят на пътуващите търговци едва ли може да се пресметне. На подвижни сергии, ръчни талиги, чанти през рамо и градински колички те продават всевъзможни печатни произведения. В Книговището съществуват над шестстотин издателства, петдесет и пет печатници, десетки мелници за хартия и непрекъснато никнещи работилници, в които се произвеждат оловни букви и печатарско мастило. Има магазини, предлагащи книгоразделители и екслибриси, каменоделци, специализирали се в стойки за книги, има дърводелци и мебелни магазини, затрупани с библиотеки и поставки за четене. Има оптици, които майсторят очила и лупи за четене, а на всеки ъгъл са кафепродавниците с откритите си камини, където непрекъснато текат авторски рецитали, ден и нощ.
Точно в този град пристига и главният герой Змей Митоблудни, динозавър от Драконовите планини, разбира се, поет, но без нищо издадено все още (почти като нашенските поети, а!), който пренася скъпоценен ръкопис с най-талантливото произведение, писано някога, което получава в наследство от свое поетичен кръстник Данселот Сричкоплетни. Мисията на Змей е да открие неговия автор, когото Данселот неблагоразумно запраща в Книговището и после горко се кае с думите, с които започва този текст. Змей Митоблудни си няма и идея къде е попаднал, но скоро започва да съзнава смазващите мащаби на литературния град, наречен Града на сънуващите книги.
Ето ги, значи, Сънуващите книги. В този град така наричаха антикварните книги. За търговците те не бяха нито съвсем живи, нито съвсем умрели, а пребиваваха в междинна фаза, като в сън. Истинският им живот е преминал, предстои разложение и те дремят с милиони и милиарди по лавиците, сандъците, мазетата и катакомбите на Книговището. Но когато търсеща ръка посегне и отвори една от тях, когато някой ги купи и вземе, те се събуждат за нов живот.
А какво ли няма в този град…
Имаше приключенски романи, допълнени с кърпичка за попиване на потта. Романи на ужаса с изсушен валериан между страниците, ако на някого напрежението дойде в повече. Книги с тежки ключалки, заключени от цензуриращите отряди на Наттиффтоффите. (Купуването разрешено, четенето забранено!) Една книжарница предлагаше само полупроизведения – ръкописи, които свършваха насред нищото, защото авторите им междувременно са починали. Друга предлагаше само книги за левичари, писани на огледален шрифт. Трета – романи, чиито главни герои са насекоми. Видях антиквариат, който се посещаваше единствено от джуджета с руси бради и превръзка на едното око.
Книговището е град на чудесата. Там провалилите се поети живеят в дупки и пишат бездарни стихове срещу жълти стотинки за присмиващата им се тълпа, там е и Отровната улица на наемните критици. Там са и леговищата на Ловците на книги – тежко въоръжени и бронирани воини, които издирват ценни ръкописи в катакомбите и дълбините под Книговището. Под града е истината, не на повърхността – безброй километри тунели, коридори, подземия, пълни с книги, с капани, с чудовищни животни, с еднооките и зловещи Книгосъздания, както и с най-голямата опасност – Краля на сенките, който преследва Ловците на книги и ги ликвидира заради тяхната алчност и агресивност.
Да си Ловец на книги е изключително опасна и поради тази причина много разпространена професия, дори и след като великият Колофоний Дъждосиянието започва да вади една след друга свръхценни книги от подземията, използвайки само познати нему методи и умения, същевременно буквално воювайки с всички останали Ловци, които искат да го премахнат.
Змей Митоблудни тепърва ще опознае литературния свят на Книговището – алчните книготърговци, шантавите езотерици, злите литературни агенти, докачливите автори… предстои му да изпита на гърба си цялата Тъмна страна на книгите и да попадне в подземията, където във вихрени приключения ще разкрие както истината за Книгосъзданията, така и мрачната тайна на Краля на сенките. Но долу ще получи и рани и болки, невъобразими, когато си мислим за книги. Защото Книговището е изградено буквално върху останките на мрачно, страховито минало, в което са властвали книгонавтите:
Книгонавтиката е книговищката разновидност на алхимията. Книгонавтите са отчасти учени, отчасти лекари, отчасти шарлатани и антиквари, които създали своя организация. Печатарството, антикварството, химията, биологията, физиката и литературата пагубно се слели със заклинателната магия, пророчествата, астрологията и други измишльотини, а това, което се родило от този съюз, напълнило цели библиотеки със страховити писания.
Наследство от тези времена са Опасните книги…
Вероятно началото на Опасните книги е поставено, когато един книжен пират разцепил черепа на друг пират с тежка книга. И в този исторически миг станало ясно, че книгите са потенциално опасни! Оттогава методите за умъртяване с литература непрекъснато се умножават и усъвършенстват през вековете.
Подземията са пълни, препълнени с Опасни книги, а често те се появяват, наглед невинни по рафтовете на книжарниците, дебнейки невнимателни купувачи. Има много видове Опасни книги: Книги-клопки, пълни с чудновати и летални механизми, задействащи се при отваряне, Токситомове, импрегнирани с всякакви страховити отрови, съществуват и Аналфабетските терористични книги, създавани от секта, мразеща „изреченията, абзаците, главите, романите, всякаква форма на проза, всякаква лирика и изобщо всичко написано черно на бяло“. Говори се, че в дълбините на Книговището има и живи книги, и летящи такива, но кой ли може да знае….
Не мога да предам и малко от това, което се случва сред страниците на „Градът на сънуващите книги“. Който иска, нека я чете като забавна книга, който иска, нека я приема като метафора на един бранш, който си има доста кривини и мръсни тайни – аз лично така я четох и се скъсах да се смея, защото Мьорс безсрамно изтипосва съвременната литература, олекотяването й и превръщането й в жалко подобие на кинкалерия. Дори на едно място той влага в устата на един от героите си следните мрачни думи, които са адски истинни:
Проблемът е, че за пари – за много пари! – не ни трябва грандиозна и гениална литература! Имаме нужда от ширпотреба. Нискокачествена, безвкусна, булевардна. Все повече и повече. Все по-дебели и нищо неказващи книги. Важна е само продажбата на хартия. Не думите върху нея.
Приятели, няма да кажа и една лоша дума за тази книга, защото ми достави неизразимо удоволствие, дойде точно в адски напрегнат момент, предбазарно, и успя да ме извади от забиването в непрестанна напрегната работа. Не мога да изкажа благодарността си към изд. „Оргон“, които след невероятния „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс осигуряват още едно книжно бижу, което ще препрочитам пак и пак, а само като видите фантастичните илюстрации, разбирате за какво говоря.
СИЛНО ПРЕПОРЪЧВАМ!
От същия автор
Още по темата
