Още не мога да проумея как Клифърд Саймък е останал досега далеч от фантастикофилското ми око. Знам, че когато някога опустошавах фантастичната секция на видинската библиотека, съм чел негови неща, но по неизвестни причини не са оставили в мен ясен спомен. Сигурно защото тогава съм нямал личното ми дневниче Книголандия 🙂
“Градът” е книга, която се запечатва в съзнанието, искаш или не. Светът е Земята, но с толкова много лица, че в един момент се чудиш наистина ли си още на планетата, която гледаш през прозореца. Земята под властта на кучетата.
Да, това е положението, след няколко хилядолетия от хората почти няма и спомен, от градовете са останали само чакащи четириноги археолози останки, а мравките малко по малко предявяват претенции за власт над планетата.
Mалко сложно става. Саймък разгръща изключителна последователност от разкази – кучешки митове, в които като отделни снимки са описани периоди през няколко века. Разказите започват в близкото бъдеще, когато митичната раса на хората бавно напуска нелепите си мастодонтски поселения, наричани “градове”, минават през изкуствената промяна в кучетата, които получават говор и започват да се вслушват в ставащото в паралелните светове около ни, стига се дори до масово преселение на Юпитер, където човечеството открива жадувания рай и в замяна сдава доброволно цялата си цивилизация и мечти за космическите простори. На Земята живеят и мутанти, които са константа, която почти не се намесва в разказа, освен в няколко ключови момента като космическите пътешествия, емпатията, калейдоскопа и мравчената еволюция.
Хм… не може да се обхване тази книга, просто не може. Изключителен роман с толкова много лица и идеи, че спокойно от тях е можело да се пръкне серия по-сериозни произведения, но Саймък е решил да ги опакова на едно място, с всички положителни и отрицателни последствия на това.
P.S. Нарочно не съм сложил българската корица на книгата. Кошмарна е.
От същия автор
От същия жанр
