– Това, братко, е нашият особен път. И нека заради него ни държат, ако искат, още сто години в блокада, ако щат и още хиляда. Тази блокада е за наше добро. Ние сме тук, да, зад стъклото, но там при тях е студено, а при нас – топло. Ние в нашия парник по-добре ще прихванем и по-бързо ще укрепнем. Те ни лишават от технологии, мислят, че това е наказание. Но точно тези технологии ще ги развалят, разложат и разрушат. Ние поне знаем, че този свят, в който живеем, е надежден – както са живели предците ни, така живеем и ние. А те там… Нравственото им съзряване изостава от техническия прогрес. Растат, растат, а отвътре изгниват живи. Ще изгният и ще се пръснат, преди да узреят.
След края на поредицата „Метро“ изглеждаше, че Дмитрий Глуховски ще промени изцяло посоката на писането си и „Текст“ е само първият от поредица реалистични романи. Но сетне се появи „Граничен пост“, първо като аудиосериал, който представляваше видимо връщане към познатата постапокалиптична стилистика, примесена с политическа критика към настоящата власт в Русия. И ако първата част бе насочена към оцеляването на едно малко градче до мост, отвъд който уж няма нищо, то втората постепенно пренася действието в последната отломка от могъщата държава – Москва. Където пропагандата е единствената информация, където миналото е прекроено така, че да обслужва мита за всемогъщия властник, помазан от Божията воля, а всичко извън стените на столицата се счита за маловажно. Но възмездието идва и ще е страховито.
В Русия няма никакъв друг смисъл, освен да се прави по-голяма. Всички жертви, всички лишения винаги са били заради това. За да продължава да расте. Защо го търпим? За да не ги е срам бащите ни за нас, виж те колко са награбили. А за какво толкова са грабили? Защо са живели в глад, по опашки? За да не се срамуват дедите за тях. А на дедите защо им е била толкова земя? Защо са търпели страха, залагали са си главите на фронта, гинели са в лагерите? За да не се срамуват прадедите за тях – а те пък колко земя са награбили! Няма друго оправдание. Трябва да се расте, пък каквото ще да става.
Главният герой от първата част Егор и неговата спътница Мишел трябва да направят всичко възможно, за да стигнат до Москва и да ги предупредят за страховитите събития, разиграли се в края на първата книга. От друга страна, Глуховски ни връща назад и описва как и защо е била изпратена военната част, която катализира този ужас, и пространно се спира на дворцовите игри и социалното разслоение, което цари в столицата. Гражданската война, която е разбила огромната държава, и заради която светът е изолирал изцяло Москва (е, има контрабандни стоки, но да не издребняваме), е наглед приключила, но всъщност отмъщението за деянията на московския владетел предстои – буря се е надигнала от считаните за мъртви земи и тя напредва непоколебимо към стените на града. И макар вътре да е забранено да се казва това, което се мисли, а всеки факт се изкривява според спуснатите указания, не можеш да излъжеш реалността, тя те застига. През погледа на една невинна балерина, която чака своя любим военен, сриването на града е описано великолепно, неговият пир по време на чума, отчаяното вкопчване в убеждението в собственото величие и низостта на целия свят – чак до изненадващия за мен край. Но разбирам защо Глуховски го е избрал – той все пак обича своята родина и се надява тя да се изчисти от тези, които сега са я превзели.
И ти постъпваш правилно с тази канонизация и правилно, че накара всички тези клоуни да носят портрета по „Садовое“ и да му се кръстят, да му се молят, защото на тези мерзавци само така може да им се затвори устата. Баща ти е Светец и всичко, което е направил за тях, е свято и точка! Защото от тези мълви за геноцид, за престъпления против човечеството до преврата има само една крачка.
„Граничен пост 2“ е горчиво и мрачнокрасиво продължение на първата част. Написана преди началото на войната в Украйна, тя не я прогнозира пряко, но показва на какво е готова една власт, опиянена от собствените си лъжи и готова на всичко, за да запази придобитото. Глуховски, който отдавна по обективни причини (ако прочетете дори само „Разкази за родината“) не живее в Русия, и който наскоро дори бе обявен за издирване от службите, пише с болка за съдбата на своя изстрадал народ. Макар и фантастика, това е роман, в който реалното прозира под невероятното, а истински добрите в този жанр, какъвто безспорно е Глуховски, умеят да използват инструментите му, за да развият идеи, които в реалистичните романи не винаги е възможно.
