„Границите на безкрая“ е още една много приятна книжка – реално сборник – в серията за Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд, която чета след „Без гравитация“ и „Наемниците на Дендарии“. В нея авторката залага повече на по-добро описаниие на вселената, в която се развива действието, на порядките, които царят в нея, и на цивилизациите, които си съперничат.
Първата история, „Планините на скръбта“, е за тежестта на царската корона – или в случая, за престолонаследнишката. Макар и владеещи космическите полети, на планетата на Майлс все още има места, където царуват варварски порядки като убийства на бебета, нарочени за мутанти. А кой освен той, с тяло, обречено на страдание и трошливост, може да разбере какво е да те считат за изрод. Изпратен от баща си да наложи правосъдие, Майлс трябва да се изправи и срещу собствените си демони. „Лабиринт“ е посветена на опасна мисия за отвличане (доброволно) на един учен, която се превръща в наказателна акция срещу арогантни врагове, които си играят с генетиката. Там Майлс се среща с крайностите на физическата красота и грозота, и едва ли ще познаете в коя посока се случва да е активен по тънката част. В третата, именувана както цялата книга, го заварваме затворник под огромен купол редом с хиляди други – място, от което бягството е невъзможно, надеждата е загубена, а спасение се не види отникъде. Само че Майлс има план – сложен и рискован, но все пак план. И започва да го прилага.
Голямо удоволствие бе тая твърде кратка книжка, старата фантастика си има чар, който винаги ми действа. Следва: „Игрите на Вор“.
