Новата „Granta България 4“ е вече тук, а аз обичам да я чета с чаша с „Grant’s“ в ръка, ей така, за принципа на подобията в качествено отношение 
В това солидно томче съвременна литература държа да отлича не само разказите, а и фантастичното оформление на Райчо Станев, който добавя още един пласт въображение към писаното слово – а ако добавим и снимките на градските светици от Стефан Василев, вече имаме две привлекателни неща, преди изобщо да сме се заели с четенето, така че овации от мен за тази част.
В съдържанието на списанието, както си е редно, има за всеки по нещо, затова ще се спра основно на нещата, които са ми допаднали, няма какво да опявам за скучния пътепис на Харуки Мураками например, или за угнетяващия разказ на Алис Мънро. На тях мога да противопоставя чудесни неща, които силно ми се понравиха, като на първо място бих отличил пътеписа за Припят на Хари Кунзру – „Сталкери“, страхотния „Принцеси от ‘Славейков'“ на Александър Шпатов и „Ще си дойдат за Великден“ на Александър Христов, който имаше предвидим край, но темата, толкова болезнена и актуална за безброй българи (включая мен), е важна и добре построена. „Кръгът“ на Дейв Егърс впечатлява с преминаването от технология към биология, смел полет на въображението с прогностична сила, която изглежда приемливо реалистична. Откъсът от романа на Мирослав Пенков (да, онзи Мирослав Пенков!) „Именник на въображаемите ханове“ ми допадна, очаквам с нетърпение да му дойде времето, за да го отлича по-добре от сборника, нещо, което броените страници в списанието не позволяват. „Кучетата и войната“ на Александър Хемон е от ония истории, които няма да те оставят безразличен. Откъсът от „Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева също грабва с по-пиперливия си език и безцеремонно отношение към онова време, което, стряскащо, сега бива романтизирано. „Фабрика“ на Филип Маркулиев има тая доза черен хумор и непривична обстановка, която харесвам, разчупване на обичайните локации, излизане извън рамките и влизане в чалната по обичайните стандарти среда.
„Офисът“ на Калоян Тодоров искам да отлича изрично, кратка и силна сатира на привичното работно място за прекалено много хора, а тъй като и последните седмици гледам пак този култов сериал, разказът ми допадна още повече.
Определено силен брой на „Гранта България“, поздравления за екипа, според мен списанието върши чудесно функцията си да ни „доставя“ автори, които не са издавани у нас с по-големи произведения, както и да вади на показ нови, добри гласове на литературата у нас, дори точно сега чета ръкопис на автор, който привлече вниманието ми именно с чудесен разказ в някой от предишните броеве
Да не забравя – довечера е представянето на броя: часът и мястото на срещата са добре известни, както вече ще казваме – 19:30, „Trip Ten“ под Моста на влюбените зад НДК!
