Така. Прилежно забравям „Игрите на глада“ и започвам начисто с „Грегор Горноземеца“, първата от петте детски книги, които предхождат славата, която Катнис донася на Сюзан Колинс. Накратко казано, симпатично книжле, носител на всички достойнства на произведение за деца, изпълнено с приключения, говорещи животни, морални дилеми, геройства и предателства.
Грегор е типичният добър хлапак, чийто баща е изчезнал преди време и той се опитва всячески да го замести и да помага на майка си, особено в грижата за сестричката си Бутс. Спокойният им живот обаче приключва рязко, когато двамата са засмукани в тайнствена шахта и попадат в подземното царство, където откриват причудливи същества като огромни хлебарки, прилепи, плъхове, паяци и други. Всички те притежават интелигентност, имат си територии, понякога воюват, понякога са в мир, а децата скоро
откриват и хора, които живеят под земята от векове. С тяхното идване едно старо пророчество започва да действа, а войната със злите плъхове изглежда все по-неизбежна. Грегор трябва да покаже чудеса от храброст, но едва ли е изненада, че той е роден точно за това – да поведе причудлива компания на наглед невъзможна мисия, за да спаси човешкото царство.
В някакъв смисъл сред книгата могат да бъдат потърсени доста алегории, както и връзки с класически творби като „Алиса в Страната на чудесата“, като самата Колинс си прави пряка аналогия с нея още с начина, по който децата попадат в долната земя. Същевременно Колинс пише много добре за младите читатели, налице е искрящ хумор, шеметно развиващо се действие и никакво бавене в съзерцания и излишни обяснения. „Грегор Горноземеца“ си
заслужава четенето, но все пак феновете на трицветната трилогия трябва да си имат едно наум, за да не бъдат разочаровани.
Виж още мнения в „Аз чета“, „Книгозавър“, „Цитаделата“.
