Харесва ми оптимизма на Грегор – мисли си, че ще бъде оставен на мира. Но това, разбира се, е невъзможно и Сюзан Колинс го запраща на ново скиталчество из Подземната страна, където още едно предсказание предстои да се сбъдне. И няма как нашият герой да не е в центъра на тупаника.
След като вече сме се запознали с героите, изправили сме ги в първите битки, поразкрили сме ги, време е да се развиват като характери – и „Грегор и гибелното пророчество“ се справя добре с тази задача. Този път нещата не са пределно прости, дори напротив, за детска книга са доста завъртяни, вкарани са интересни дилеми от морално естество, тече и социална критика по линия на бедността на семейството на Грегор и сестричката му, но няма да задълбавам с умни приказки в тая посока. Колинс умее да изгражда свят, в който се оглежда нашият – и в това огледало има малко фантазия, малко реалност и много приключения, както си е редно за жанра.
Един митичен плъх на име Гибелния носи голямата опасност, а злите твари на подземния свят вече знаят коя е най-голямата слабост на нашето момче – сестричката му Бутс, затова и вече атаките ще са към нея. И когато момичето е отвлечено, Грегор трябва да се бори и със смазващото чувство за вина. Разбира се, едва ли някой очаква краят да не е щастлив, особено като знаем, че има още цели три книги от поредицата, но може да се каже, че Колинс умее да нагнетява обстановката и да показва героя си като истинско същество, което носи своите слабости и борбата му с тях е част от живота, както на всеки човек, млад или не.
Затова и тази поредица има чудесен чар, който ми допада. Вижте още ревюта в „Аз чета“, „Книгозавър“, „Цитаделата“.
Предполагам, че който е чел първата книга – „Грегор Горноземеца“, ще знае каква забава го очаква, който не е, да се захваща немедлено, особено ако има дете в семейството 🙂
