Корпорациите могат ли да купят смъртта? Или пък родната планета на човечеството? Оказва се, че и двете неща са напълно възможни в “Гробищен свят” на Клифърд Саймък.
Изминали са прилично количество хилядолетия от последната война, унищожила родния дом на човечеството. То все пак е имало достатъчно разум да се разсели и сега цялата галактика е осеяна с обитаеми планети. Родната Земя малко по малко се е възстановила от нанесените поражения, но една предприемчива корпорация с търгашеско име “Майка Земя” я е превзела. Планетата е превърната в гигантско гробище, където може да бъде погребан всеки срещу солидно заплащане. А възможността за това е насърчавана от всички нароили се религии и прилежащите им хрантутници.
Земята е Домът, в който всеки трябва да се върне (и не ми се отплесвайте в библейски митове, моля!). На едно място Саймък пише нещо много красиво: “Не „заминавате“ за Земята, а „се връщате“ — така го каза. След повече от десет хилядолетия човек все още се „връщаше“ на Земята. Сякаш човечеството я бе напуснало едва вчера.” Има нещо адски затрогващо в тези редове.
Главният герой Флечър Карсън се връща на Земята, за да напише величествена творба за нея. Придружаван е от един прастар робот на име Елмър и странна творческа машина, наречена Мустанг. Още с първите си стъпки на планетата Карсън влиза в директен конфликт с местния управител на “Майка Земя”, след като започва да се интересува какво има там, където няма гробове. Това е забранена тема и скоро Карсън се оказва преследван надлъж и нашир (че и през времевата ос) по цялата планета. Докато не започва да разкрива тайните й една по една…
Интересен роман, но очаквах повече щрихи около самото Гробище, просто изключително плодотворна идея, от която според мен Саймък можеше да изтиска много повече, вместо да пусне героите си да се гонят по пущинаците с метални убийци и безплътни сенки. Все пак си заслужава четенето, макар да не може да се сравни с “Градът”.
От същия автор
От същия жанр
