Завръщам се в разложения свят на Саймън Бекет, където труповете говорят повече от живите. В „Гробовни тайни“ Дейвид Хънтър пак е на мушката на психопатичен убиец, зловещ отглас от миналото му, когато чудовище на име Джером Монк е сяло болка и ужас, преди в крайна сметка да бъде затворен на топло. Но някои от телата на жертвите му така и остават неоткрити, а изумителната сила на Монк го прави незабравим за всеки, участвал в случая. Само дето и затворникът на свой ред добре помни всички, с които е бродил из тресавището в отчаяно търсене на гробове, които сам е изкопал – и сега, години по-късно е избягал и всички са набелязани за отмъщението му.
Саймън Бекет продължава да обогатява образа на своя главен герой, който умее да говори с мъртвите на език, недостъпен никому другиго – никаква мистика няма тук, само чиста наука и непоклатими нерви да се сблъскваш с тленността на човешкото тяло. От една страна, той ни връща в годините преди действието в първите три книги от поредицата: „Убийства в Манхам“, „Огнената диря“ и „Шепотът на мъртвите“, когато Хънтър още има семейство и смисъл на живота извън работата. Пак там покрай неразборията с Монк среща красива жена, чиито дири изгубва сетне заедно с целия си живот. Но сега е дошло времето този неначенат романс да се реализира – или не? Защото двамата са в постоянна опасност, а труповете отново започват да се редят от всички страни.
Както и в предишните си книги, в „Гробовни тайни“ Бекет успява както да развива една основна линия на разследване, така и да нахвърля странични възможности, които подвеждат читателя по себе си в заблуда. Какво се е случило всъщност в миналото, какъв е Монк и как е станал чудовище, дали е извършил всичко, в което го обвиняват, и къде в крайна сметка са гробовете на жертвите му? И какви ги върши сега, след като е избягал от затвора, къде се крие и как може да бъде спрян?
Един след друг възлите се разсичат, докато стабилната доскоро конструкция не започва да се срутва.
