„Гробът на сестра ми“ крие тайни

   Името на Робърт Дъгони отдавна ми се мярка пред очите, има десетки успешно издадени книги и почетно място в един от силните каталози за международните панаири на книгата. Силно се радвам, че колегите от „Бениториал“ са му обърнали внимание, защото „Гробът на сестра ми“ е прекрасно написан и преведен трилър – хареса ми на първо място как те увлича текстът, как се завързва интригуващ сюжет с плътни герои, и чак след това дойдоха и елементите, които обичайно забелязвам в трилърите – интересната загадка и изненадващият обрат в края, без тях не ща и да ги знам.

  В центъра на събитията е Трейси Кросуайт, която е изградила кариера като разследващ убийства детектив в Сиатъл. По този необичаен кариерен път я е отвело убеждението, че един убиец броди на свобода – преди много години сестра ѝ изчезва безследно, а скоро след това за престъплението е обвинен местен негодник – Едмън Хаус, вече осъждан за насилие. Трейси обаче не вярва нито на предоставените по време на делото доказателства, нито на твърденията на местния шериф, че мъжът е признал за извършеното. Тя години наред продължава да се рови, да открива нови и нови несъответствия и в крайна сметка да живее с убеждението, че един невинен човек е в затвора, а други са виновни за изчезването на сестра ѝ и както истината трябва да се разкрие, така и те да си платят.

 До момента, в който тялото на сестра ѝ най-сетне е открито. И Трейси може да се върне към най-важния случай в своята кариера и да поднови своята лична вендета към всички, които са лъгали толкова години. Защото в гроба са доказателствата, че тя не греши и че наистина предишното дело е било скалъпено. С отмъстителна ярост тя се завръща в родния си град и разръчква кошера –  макар че всички, които някога са имали участие в осъждането на Хаус, се опитват да я убедят да не рови в миналото. На помощ ѝ се притичва някогашен приятел, сега опитен адвокат, и малкият град отново става център на медийното внимание – защото какво е по-интересно за жадните за сензации от това един детектив, преследващ убийци, да се опитва да измъкне от затвора един доказан такъв. Тайните започват да излизат една след друга, преди за броени часове всички маски да паднат и критото толкова години да излезе наяве с всички кървави последици.

  Рядко се случва от една книга да знам, че искам да прочета всичко на даден автор, но „Гробът на сестра ми“ твърдо ме убеди – просто писането на Дъгони е плътно и качествено, което в точно този жанр не е винаги правилото, при този тип трилъри повече се набляга на кървавите подробности и изненадващите обрати. Лично за мен единствено любовната нишка бе твърде идеално скалъпена, но от опит знам, че без такава трудно един трилър ще стигне до наистина широка публика, така че напълно схващам нуждата от нея (по подобен начин беше и в „Отвлечена“ на Т. Р. Рейгън). Определено скоро ще прочета и другата издадена у нас книга на Дъгони: „Сетният ѝ дъх“, само първо наред са вторите книги от силно започналите поредици на Стюарт Макбрайд („Студен гранит“) и Хелън Фийлдс („Съвършени останки“).