Жанр: Проза

Издателство:

Автор: Патрик Зюскинд

Време за четене: 2 минути

   Nezzo:

Има филми за губене на време, но досега не исках да повярвам, че може да има и книги за губене на време. Мен ако питате такова нещо е само разхищение на хартия, а и на самото време.

       Книжлето е едва 78 страници, но може да смъкне мнението ви за Зюскинд направо в мазето. И като нея и аз ще бъда кратка, именно защото няма какво точно да се каже за „Гълъбът“.

       След като бях много приятно впечатлена от „Парфюмът“ (а Христо писа за нея тук) тази книга беше абсолютното сгромолясване на добрите ми мисли. Не отричам, че писателят се е справил много добре с описването на емоциите, направил ги е плътни и истински. И такива би трябвало да бъдат когато е определено да изразяват отвращение. Толкова отвратително, че дори самият ти да го усетиш. Но това е всичко.

      Жонатан Ноел е едва 50 годишен, но живота му се свежда до една единствена стая за прислугата, в която той живее. Той работи, храни се, спи, но единственото, което прави е да съществува. Докато не среща гълъбът. Нахалното животно на плочките пред вратата му, което го гледа с отвратителното си изпъкнало око. Точно той прави денят му непоносим и хиляди неща се изсипват на главата му и развалят перфектният ред на живота.

    Такива неща се леят от тия странички, че да се чудиш да избягаш ли от книгата или да продължаваш да се мъчиш. Аз избрах второто само от уважение, но не ви го препоръчвам на вас. Нищо няма да намерите зад корицата освен разочарование, което е по-добре да не получавате за един толкова известен класик като Патрик Зюскинд.