Вижте Констанс. Тя е всичко, за което един мъж мечтае… и след нея остава само опустошение. Тя е многолика, магична, покоряваща, тя е символ, метафора и пряко попадение на чук в сърцето, всички тия неща, че и още. Тя е дяволският образ на изкушението, който идва в нощта, задължително в буря, и изчезва без следа на слънцето. Остава едно – „Хайде всички да убием Констанс“. И нека магьосникът Рей Бредбъри разкаже тази история.
Ок, нека книгата е продължение на „Смъртта е занимание самотно“ и „Гробище за лунатици“, аз не искам и да знам. Стигат ми тези почти 200 с., за да затъна сред поредната прекрасна история, дори и наситена до претъпкване с холивудски имена, истории и забравени герои, които не ми говорят почти нищо. Но страстта, с която Бредбъри описва тия времена, е покоряваща. И ако историята уж тече в коловоз, от който излизане няма, около нея избухват като свръхнови разклонения, които жадуват да бъдат последвани.
Черен хумор, кримка в класическите традиции – с фатална холивудска хубавица в центъра – или нещо друго? „Хайде всички да убием Констанс“ е история, в която очакваш смъртта да дойде всеки миг зад ъгъла, но тя се движи постоянно пред и зад теб, без да показва се показва през взора ти. Трима колоритни персонажи са впрегнати да спасяват легендарна хубавица – и не знаят дали ще я спасяват от външна опасност, или от самата нея и погромите, с които е посяла живота си. Разбивала години наред сърца и животи, разбивала себе си на парчета и роли, Констанс е оная жена, която може да обърка въртенето на планетата. И дори призраците трябва да се покорят пред хаотичната й воля и желанието за изкупление.
История, която се чете на един дъх и с пълно удоволствие – дори и да съзнавам, че само съм се плъзнал по повърхността й.
