Неотдавна писах за двата първи хайку-романа на американеца Дейвид Ланю – “Човекът, който пишеше хайку” и “Смеещият се Буда”. Последните дни той е в България и имах удоволствието да си поговоря с него. Тази вечер той представи и последната си книга, озаглавена “Хайку войни”. Тъй като съм с връзки, още миналата седмица преводачката Светла Христова ми предостави текста, затова имах шанса да го прочета на една страхотна електронна джаджа, за която ще ви уведомя скоро.
“Хайку войни” продължава хумористичната линия на първите два романа, но този път главният герой е изненадващ – това е сладкото малко порче Оскар, който има мисия да помогне на един хайкуписец да заживее отново нормално. Не без намесата на Оскар поетът става част от клуб, на който сеналага да организира голяма конференция за хайку. Но има един проблем – поканените японски гости са от три различни и антагонистични школи – и не бива в никой случай да бъдат оставяни да комуникират помежду си. Естествено, нещата се объркват, една чанта е открадната, а Оскар трябва да започне сложно разследване сред гостите…
Със сигурност това е най-добрата книга от трите, неведнъж ще ви разсмее искрено. Самият Ланю е имал порче за домашен любимец, а ми сподели, че описаните войнствени поети си имат съвсем истински прототипи, като единствено леко е променил имената им.
Ето и няколко от страхотните хайкута вътре:
пехотинци
на бронзовия генерал –
ято врабчета
цялата наежена –
реч ще държи
катерицата
приключи часът по йога –
колективно „Ом!”
на облекчение
радват се
на шествието от примати
два слона
танцува с вятъра
край езерото
младият бамбук
четири момченца във фонтана –
две от тях
са истински
…. и още много…
