Ангелът на разпятието наказва грешниците

    Очаквах с голямо нетърпение тази първа среща с Крис Картър, когото мнозина ми препоръчаха, а за щастие улучих и новия тираж на първата му книга, „The Crucifix Killer“, непонятно защо именувана на български „Хамелеонът се завръща“. Романът започва брутално – детектив Робърт Хънтър разбира, че партньорът му е отвлечен от садистичен сериен убиец, а от неговото решение зависи дали ще се опита да го спаси при малък шанс за измъкване и за двамата, или ще го остави на съдбата му. Точно в мига на този ултамативен избор на живот и смърт Картър не по-малко садистично връща действието няколко седмици назад и започва вече същинското запознаване с героите и изверга, когото преследват.

    Ангелът на разпятието (на корицата е Ангела на смъртта също по неясни причини) е сериен убиец, който не следва схема – жертвите му са произволни и полицаите не могат да намерят никаква връзка между тях. Начинът, по който се гаври с жертвите, е повече от впечатляващ, и напълно разбирам защо мнозина ме предупредиха, че Картър не е за хора със слаби сърца. Същевременно чудовището не оставя абсолютно никакви следи, а си позволява и да звъни на Хънтър и да се подиграва на неговото безсилие. В крайна сметка обаче прави грешка и е заловен, а в колата му са открити доказателства за убийствата – присъдата е ясна, изпълнението ѝ – бързо и неумолимо. Само дето Хънтър остава с подозрението, че не са хванали правилния човек – и за беда е напълно прав. Кошмарът започва отново и този път няма да има фалшива следа – всички маски ще паднат, но преди това мнозина ще се простят с живота си по крайно жесток начин. Картър не се свени да посяга към красиви млади момичета, намесва и високопоставени криминални главатари, а в един сблъсък между тях, полицията и група перверзници Хънтър наистина успя да ме спечели като герой, взимайки правилното от морална, но неправилно от законова гледна точка решение.

   „Хамелеонът се завръща“ е ударен, кървав и наистина жесток трилър, който ми достави голямо удоволствие, особено след като имах възможност да го чета в тихия, кротък и спокоен Видин. Напрежението е непрекъснато, действието – стремително, накъсвано само от приятни отклонения около личния живот на Хънтър и неговите опити да прави и нещо различно от работата. Допадна ми как в първите страници един човек е поставен в кошмарна ситуация, но ти си – ок, голяма работа, като на книга, но след няколкостотин страници вече си го опознал и наистина ти пука за него, тогава връщането към същата сцена носи съвсем различен привкус – вече е лично. А това е вече писателски майсторлък. Ще прочета всичко от Крис Картър, няма как.