Оригинално заглавие: Hannibal: Rome's Greatest Enemy, 2022.

Преводач: Тодор Кенов

Корица: Вихра Стоева, твърда.

Година на изданието: май 2022 г.

Страници: 216

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

  Когато бях дете, поне веднъж годишно препрочитах романа „Последните дни на Картаген“ на Емилио Салгари, от който някак ми се запечата, че картагенците са „добрите“, а римляните – „лошите“, в Пуническите войни. И макар да смятах, че знам какви ги е вършил Ханибал Барка, прочутият картагенски пълководец, който тероризира години наред римляните и според мнозина изпуска златен шанс да пречупи рано гръбнака на бъдещата империя, то „Ханибал“ на Филип Фрийман всъщност ме запозна с не по-малко интересната му съдба и преди, и след кървавите му скитания из Ботуша.

  58437920 Фрийман започва отдалеч с историята на Картаген, с жестоките му обичаи, сред които принасяне на деца в жертва при голяма опасност, търговските му амбиции и отказа да поддържа своя армия, което в крайна сметка се оказва решаващо. Описва как в началото отношенията с все още слабия Рим са приятелски, до момента, когато вече не са. Спира се пространно на семейство Барка и особено бащата на Ханибал, който го заклева да мрази Рим до сетния си дъх, успешната им експанзия в Испания, която всъщност става животворна артерия за Картаген, истински плацдарм за създаване на силата, която може да се противопостави на римската агресия. Разбира се, основният фокус е върху похода на Ханибал към Рим, пресичането на Алпите с цената на огромни жертви, и последователните му победи над римските легиони. Внимание е обърнато и как набира местни съюзници, какви тактики използва, за да надхитрява по-многобройните си врагове, и в крайна сметка няма как човек да не се възхити на многогодишните му скитания из враждебни земи в опити да даде шанс за оцеляване на родния си град. Но… всички знаем как завършва тази история, със или без легендата за посипването със сол на останките на града. По-интересно бе как и защо Ханибал все пак напуска Италия, какво открива в родния си град, който не е виждал от дете, и каква съдба има след това, бях чел само бегло за това в „Антични светове“ на Майкъл Скот. Фрийман описва и много интересна, макар и несигурна като факт негова срещ на картагенеца със Сципион Африкански в Ефес, където двамата бивши врагове на чаши вино си говорят за великите пълководци в историята.

  „Ханибал“ на Филип Фрийман е стегната и ясна биография на големия картагенски военачалник, като още в началото авторът уточнява, че почти всички източници, които имаме за него, са римски автори и следвателно трябва да се четат с едно наум, като на редица места в текста посочва изрично доколко трябва да се вярва на едно или друго сведение. Самият автор декларира, че е пристрастен към пълководеца и това си личи и в текста, почти няма лоша дума за Ханибал и неговите дела, описан е изключително като гениален стратег и верен родолюбец, макар собственият му град и неговите лидери да го предават неведнъж. Обречената борба на картагенеца силно разпалваше въображението ми като дете, тя бе една от причините да следвам история в университета, и се надявам още и още деца да се вдъхновят от такива истории, така че намирам тази книга за подходяща дори за по-млади читатели.