Жанр: Детски

Издателство:

Автор: Дж. К. Роулинг

Оригинално заглавие: Harry Potter and the Philosopher's Stone, 1997; Harry Potter and the Chamber of Secrets, 1998.

Преводач: Теодора Джебарова; Мариана Мелнишка

Корица: Твърди

Година на изданието: 1997; 1998

Страници: 560

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

   Човек и добре да живее, започва да чете „Хари Потър“. Най-малкото за да угоди на приятелите си, които блещят очи винаги, когато се спомене, че може цял тон книги да си изчел, но баш ей тия седем си опущил, защото си бил твърде зает да препрочиташ качествената фантастика от 70-те и 80-те в градската библиотека. И няма как да не се стигне до момента, в който приятел ти казва, че ще ти подари първата – само и само да я прочетеш, пък после и втората идва като подарък… сега три и четири са вече обещани… абе не е зле да си блогър, мисля си, всеки иска да прочетеш любимата му книга. Та да видим.

  Трудно е 30-годишен мъж да пише за първите книги за Хари Потър. Гледната точка ще да е коренно различна от тази на хлапетата, които са чакали трепетно тия книги, които са обичали страстно добрите и са мразели люто лошите. Но пък, от друга страна, съм си тотален дечко все още, така че няма голяма драма. Първите две книги са приятни, без да блестят особено, а в главата ми постоянно се натрапваха връзки с класически детски книги като „Хвърчащата класна стая“ на Ерих Кестнер например. Без съмнение „Хари Потър и философският камък“ и „Хари Потър и Стаята на тайните“ си приличат твърде много, втората не надгражда особено първата, но пък имат всички съставки, които да се харесат на младите читатели. И това не ги прави лоши, напротив – в дозата е лекарството, както се казва.

hari-potar-i-stayata-na-taynite-tvarda-koritsa   Започнах се с писането на Дж. К. Роулинг в обратен ред – първо четох „Вакантен пост“, после и „Зовът на кукувицата“, излязла под псевдоним. Първата много ми допадна, втората беше приятна. Сега, прочел вече първите два тома на Хари Потър, мога да отчета, че Роулинг си го може изначално – но и надгражда чудесно уменията си. Все пак имам предвид, че неминуемо първите книги са редактирани доста – едва ли всички първоначални откази са били случайни. Но след като книгата е била веднъж приета, са я поели профита – и една легенда е наченала.

  Сега, да се заравям в сюжета – няма да го бъде, ясно защо. Иначе се забавлявам как  започнаха да ми изникват някакви връзки в главата в ежедневни ситуации, а докато гледаме вечер с гаджето филмите (и тя е жертва на моето късно четене на Роулинг), се хващам за всяка разлика с книгите с фанатичен плам. Та мога да кажа, че биват, да. Всички ми обещават, че следващите томове са не само много по-дебели, но и много по-силни, задълбочени, неклиширани. Да видим, чакам с нетърпение, особено момента, в който Хърмаяни ще стане по-малко дразнеща 🙂