Ей, оправиха се нещата – след разочарованието от „Хари Потър и Орденът на феникса“ си имах едно наум, но „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ се завърна към интересното русло на „Хари Потър и Огненият бокал“ (ех, че ми харипотърся на езика, ако мога да перифразирам Пипи) и създаде чудесно очакване за последната част, която ще се опитам да опазя за четене по празниците, струва ми се редно 🙂
Иначе в тази част водеща е любовта, както всички вече знаете, а вече и аз – двойките започват да се оформят, макар да трябва да се мине през доста колизии, за да се получат нещата. Училищните занимания отиват на все по-заден план и въвеждането на помощ за Хари в тази посока не е изненада, макар да си мисля, че Квоте от „Името на вятъра“ не би си позволил да мами по тоя начин, но нейсе. Откровено казано, вече неистово ме дразни куидичът и огромната важност, която му придават – да де, схващам, че той е забавен нюанс, който допада на по-младите читатели. Но като вече знаем какви облаци са се струпали на главата на Потър, какво е преживял и как смъртта вече няколко пъти бе толкова близо до него, не разбирам как той още отдава значение на кой ще бъде пазач и кой ще спечели тая пуста купа. Пък и доста евтино Роулинг пак я връчи на Грифиндор, то бива пристрастия, но това вече си е направо за скандирания „Мафия“ :).
Края и важната смърт ги знаех – за което е виновен Шелдън от The Big Bang Theory, – и все пак се поразчувствах, а доста ме изненада как точно се случи. Подпитах околните дали убиецът наистина е толкова лош, но всички са дали обет за мълчание и ме насочват към седмия том, така че ще науча това по нормалния начин.
Като цяло „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ също е с доста поразтеглено действие като предния том, но ми харесваше какво се случва, не знам къде се крие тайната и разликата между двете книги, но просто се четеше леко и с наслада, постоянно по нещо дребно се случваше и поддържаше напрежението. Определено този том е подготвителен за grande finale и в него е отредено Потър окончателно да бъде изваден от релси, извън зоната си на комфорт, да му бъде отнета каквато и да е възможност да не поеме към финалния сблъсък с Волдемор. И сега остава да видя как ще стане тая работа точно.
Сега остава да удържа на изкушението и наистина да оставя последната книга за празниците. Дано успея 🙂
