Китайците от доста време нямат нито една весела история за разказване.
Наслаждавам се на миговете, когато открия талантлив съвременен фантаст – имам нужда да знам, че любимият жанр има бъдеще, дори у нас това да не личи. Така беше и с Питър Уотс, и с Паоло Бачигалупи, и с Иън Макдоналд, макар последният да е всичко друго, но не и млад. Е, сега изпитвам същото след прочита на „Хартиената менажерия и други разкази“ на Кен Лиу, която се появи толкова изнендващо на български в края на миналата година. Изненадващо, защото наистина фантастиката е в криза у нас, а пък сборниците са си направо жива мъка за избиване на разходите. Но уважавам смелостта на издателство „Еуниката“ и съм щастлив, че можем да се докоснем на родния ни език до такъв писател.
„Хартиената менажерия и други разкази“ не е сборник с чиста фантастика, макар такива елементи да могат да се открият доволно. Кен Лиу, както пише на задната корица, пише нещо, наречено силкпънк, в което се смесват иновативни технологии и фентъзи мотиви от азиатските митове. Но Лиу си е американец и проблемите, които изследва, макар и често фокусирани и върху китайската история и митология, са разпознаваеми и поднесени по начин, който се чете с лекота. В своя чудесен предговор той се спира обстойно на това, че няма нужда да се търси точно жанрово определение за всяка творба, водещи са сюжетът и посланията, пък класификацията винаги може да се натъмани след това. И точно такива са разказите зад тази стилна корица – смес между фантастика, история, митология, криминале, драма и най-вече истинска хуманност.
Още първият разказ ще разтопи всеки запален читател – „Как някои разумни видове създават книги“ е пиршество от фантазия, свързано с любимото занимание, но в космически мащаб. „Промяна на състоянието“ е вдъхновен разказ, в който душите на хората са извън телата им, вградени в различни предмети, и грижата за тях обема голяма част от живота им. „Идеалната комбинация“ прилича на антиутопия, но е всъщност пределно реалистичен разказ за близкото бъдеще, в което технологията направлява изборите на всеки за всичко – от покупките до любовните връзки, за да е всичко съвършено – до момента, в който раят става ад. „Наслука“ е най-красивият разказ в сборника – начеващ с лов на една лисица-дух, съблазнителка от китайската митология, продължаващ със стиймпънк сюжет и завършващ в съвършен уроборос. „Литеромант“ пък е най-тъжният, защото описва реалността в Тайван, където антикомунистическата параноя е напълно аналогична на тази в континентален червен Китай. „Симулакрум“ се заиграва с идеята за създаване на двойници, застинали в кратък отрязък от време, и как такава времева примка може да окове човек завинаги в обятията си.
„Редовен клиент“ е типичен криминален разказ, основан отново на технология на един хвърлей камък от нас – убиец на проститутки, който взима техните очни импланти и изнудва записаните клиенти.
Разказът, който дава име на целия сборник, е докосваща драма за дете, което отхвърля майка си и нейната идентичност в своя бунт – но махалото само се завръща с по-голяма сила, когато е изтласкано далеч. „Илюстрована книга по сравнително познание за напреднали читатели“ е топъл разказ за любов и далечни разстояния. „Вълните“ е от нестандартните разкази за стандартна ситуация – кораб, изпратен на далечно пътуване в космоса, предвиден да смени няколко поколения преди крайната си точка. Само дето в един момент на Земята откриват как да постигат безсмъртие – и го споделят със своите пътешественици и те са изправени през най-сложни дилеми, а още повече такива им предстоят в бъдещето. „Моно но аваре“, обратното, е стандартен и предвидим разказ за космическо пътешествие и внезапна авария, макар и написан уверено и плавно.
„Всички вкусове“ е чудесен исторически разказ за китайските заселници в Айдахо в края на XIX век, комбиниран с китайския мит за Гуан Ю, бога на войната. „Кратка история на транстихоокеанския тунел“ започва като алтернативна история (кризата в края на 20-те години се преодолява със строежа на тунел под Тихия океан), но завършва като трагедия, смазваща алегория за използването на робски труд в азиатските държави. „Майсторът на съдебните спорове и царят на маймуните“ е хубава приказка за кривосъдието в миналото на Китай. А краят е запазен за дългия и чудесно структуриран разказ „Човекът, който сложи край на историята“, в който една заигравка с физичните теории позволява на всяко място от историята да се иде по веднъж и да се види какво точно се е случило – но Кен Лиу използва тази идея, за да разкаже за кошмарните деяния на японския Отряд 731, който е правел опити с хора в покорените китайски територии. Жива рана, която още не е затворена и политическият подтекст на разказа не е за подценяване.
Сами виждате в колко различни регистри пише Кен Лиу. И всичко му се отдава, изключително умел разказвач, който започва от хората и свършва с тях, независимо къде го отвежда фантазията му. Така се пише космополитна литература, но със здраво забити в земята корени, от които се черпят идеи, образи и споделени с читателите меми. „Хартиената менажерия и други разкази“ е един от най-добрите сборници, които съм чел изобщо някога, и остава в мен надеждата, че ще видим и други книги на Лиу на български в бъдеще.
От същите жанрове
