Никога не съм била привърженик на българската литература и това е книга, която за пореден път доказва правотата на това ми мнение. Сякаш винаги се опитваме да достигнем американската мечта на най-горният рафт на живота, докато накрая не се просваме звучно по дупе.
Тази книга обаче спечелих от Преслав и Литературата днес (за което съм му много благодарна). Светнах се за още един български автор благодарение на него. Четох някъде обаче, че това била от слабите му книги. А сега за самата нея…
Книжлето е увлекателно, не мога да отрека. Чете се лесно и бързо и всичко, около което се въртят нещата, е хашишовото масло (заглавието). Дрогата и българите. Българите и духът Гошо, духът на “всички жалки наркоманчета”, който се появява в точното време и на точното място.
Може и да ви хареса, може и да не ви хареса, зависи откъде го гледате. Напушени, надрусани, полумъртви студенти. Хашиш, коз, пари, олио, манастир, пияни медици. Любов, разхищение, живота в София, живота в България. Планини, коли, хора, зайци, найлон, делириум. Не ми идва да ви кажа думите, „Като за българско – става”, ще ви кажа другите думи, „Като за българско – не става”. Вярвам, че можем и много повече, но трябва да се напънем, все от някъде трябва да дойде. Колкото и да опорочават Бъглария, да чупим всички класации по аборти, по млади майки, по насилие, по бедност, по смъртност, да размазваме висотите на мафията, то не сме толкова големи наркомани. Консервативен народ сме, дишаме си магистралите, пием си като казаци, дни, седмици, месеци, после нищо не помним. Животът ни е гаден, понякога или винаги, но книгата не описва България. В никакъв случай.
А по-скоро някоя паралелна вселена на един млад студент, по никой не знае какво, надрусан с никой не знае какво, тръгнал по следите на новия най-велик наркотик в дилърството в България – хашишовото масло. И в края на книгата надрусаха цяла България, след като хашишовото олио си замина в тръбите на помпената станция на някакво загубено село. Да живее хашиша! Да живее дрогата!
P.S. Преславе, какви са тез неща, дето пращаш на невинните девойки из България? Срам за книжно-блогърското съсловие! 🙂
От същия автор
От същия жанр
