Вторите книги след бляскав дебют са винаги рисковани, често има разочарование у читателите, защото е трудно да се надскочи високата летва. В случая за мен такава летва нямаше – не съм чел „Пътешественикът във времето и неговата жена“, затова и нямах мерило какво да очаквам от „Her Fearful Symmetry“ на Одри Нифнегър. Зачетох се – и нямаше спирка, шантава история с викториански мотиви, включваща комуникация с духове, сложни семейно-съседски отношения, две луди сестри-близначки, психичноболен, а за фон: прочутото гробище „Хайгейт“ (за него подробно се разказва в страхотната „Гробищни истории“ на Борис Акунин).
Джулия и Валентина са обсебени една от друга 20-годишни близначки, типични американски тийнейджърки, които в буен порив на свободолюбивост прелитат океана и заживяват в апартамента, завещан им от наскоро почината им леля. Семейната история е доста объркана, като майка им и леля им също са били сестри-близначки, които обаче са скъсали отношения и разкриването на това какво се е случило е една от важните линии в книгата. Лелята, вече дух, продължава да живее в къщата и да следи близначките, като малко по малко събира сили, за да започне да комуникира с тях. Някогашният й спътник в живота също живее там, продължително време успява да се крие от новодошлите натрапнички, но накрая няма избор, освен да им се представи – и скоро се оказва увлечен по едно от момичетата. Картинката се допълва от психичноболния техен съсед, който е неспособен да напусне апартамента си и е вкопчен в сложни, натрапчиви ритуали. Двете близначки, които досега са били най-близките същества на планетата, трябва да пораснат – а нравите и животът в консервативна Англия им предоставят достатъчно възможности за това.
Всъщност не мога да ви опиша истински очарованието на тази история. И ако ви се струва просто поредната семейна драма, то е защото не искам да ви издавам какви чудесии започват да се случват след средата на книгата – ще спомена само, че лелята-призрак успява да се свърже с живеещите в къщата, че душата на една котка ще напусне тялото й, а че страстта и любовта могат да отведат и най-невинните до ръба на ужаса и пълното морално падение. А там вече „Her Fearful Symmetry“ се превръща в почти хорър история със смразяващи обрати.
След като прочетох книгата, влязох в „Amazon“ и „Goodreads“ да видя какви са отзивите – за моя изненада бяха изключително смесени. Отчасти отдавам това на сравненията с първата книга, която очевидно се е понравила на много хора, но доста имаха и негативно отношение към сюжета на „Her Fearful Symmetry“, в който няма добри и лоши, а го няма и типичния щастлив край – все неща, които на мен силно ми допадат, но знам, че по принцип не се приемат добре масово. Лично аз останах очарован от историята, която има отгласи както от класически жанрови викториански романи, така има и това забавно британско сатирично отношение към сериозните неща.
От същите жанрове
