Жанр: Исторически

Издателство:

Автор: Лоран Бине

Оригинално заглавие: HHhH, 2009.

Преводач: Надежда Илиева, Добромир Дончев

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: май 2018 г.

Страници: 446

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

    Няма как да не започна с това, че „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ на Лоран Бине неминуемо ще търпи пак и пак сравнения с „Доброжелателните“ на Джонатан Лител, което и самият автор съзнава, като се закача с нея в своя собствен роман. И ако тази книга може да бъде определена по някакъв прост и със сигурност непредставителен начин, тя е „Доброжелателните“ Lite. Всичко, което при Лител изгражда черна дупка, от която няма излизане – безбройните плътни страници, пълната липса на хумор и постоянното смазващо усещане за безизходица, тук е обърнато – поне три пъти по-къса е, кратки глави, игрив стил, силно авторово присъствие (понякога неуместно) с обяснения както за личния му живот, така и как е написал самата книга, но в крайна сметка есенцията е същата. Историята на атентата срещу един от най-високопоставените главорези в Райха – успореден животопис на палачите и тяхната жертва, самата тя палач от съвсем друг, по-висш порядък.

 13166622  Хайдрих е име, познато на всеки с интерес към Райха и Втората световна война. Един от най-ефективните и безмилостни нацистки функционери, близък на Химлер и с дейно участие в SS и в Окончателното решение за евреите. Бляскавата му кариера се дължи до някаква степен и на арийската му външност, нещо, което далеч не се отнася до всички нацистки лидери, но основно на пълната му липса на задръжки и скрупули – в крайна сметка това го отвежда до високия пост Райхспротектор на Бохемия и Моравия, където се разпорежда като диктатор. Точно това усещане за неуязвимост му изиграва и лоша шега – чешките власти в изгнание организират атентат срещу него, изпращайки в Прага обучени парашутисти, които се свързват с местната, макар и слаба, съпротива и в крайна сметка успяват да го убият. Хайдрих се движи в открита кола, без охрана, а смъртта му в болницата след няколко дни отприщва чудовищни репресии, сред които е и печално познатото унищожение на Лидице и жителите му, което отеква по целия свят.

  17118721 С романите, основани върху реални събития, знаеш какво ще стане – но не и как ще те отведе авторът до тях, и какво ще изведе след тях. Лоран Бине следва лъкатушещ път, в който, както споменах, си позволява силно авторово присъствие. Ако не друго, той ясно описва проблемите на авторите, които боравят с документи и са наясно с основните факти, но за изграждане на пълнокръвен разказ трябва да се доберат – или да измислят – огромен брой дребни факти, от които зависи достоверността.

   13448308Той следва своя разказ плътно и отблизо, съмненията му са представени пред читателя, а не са останали в някоя чернова. Историята на Хайдрих, на двамата парашутисти Ян Кубиш и Йозеф Габчик, чех и словак, на всички, които са свързани с тях и върху които се стоварва гневът на нацистите след толкова баналното предателство заради пари. „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ е силен роман, който разчупва стереотипа и позволява да се погледне към едни от най-мрачните събития в човешката история по по-достъпен от обичайното начин – дори и с риск за известно иронизиране. Не мисля, че то е търсено, разбира се, и може би наистина пристрастието ми към „Доброжелателните“ изкривява непредубедеността ми към тази книга. Само за финал ще спомена, че текстът има нужда от още една корекция, твърде много грешки се набиват на очи.

  Прекрасен текст за книгата има в блога „Библиотеката“, заради него я започнах веднага.