Изумителният роман „Ловецът на хвърчила“ още упражнява магическо влияние върху ми. Това бе мъжката част на Хосейни – животът на властващия пол в Афганистан, а жените остават само като пренебрежим фон.
“Хиляда сияйни слънца” е на другия полюс. Роман-откровение за жените в тази изстрадала страна. Тези, които са омъжвани насила на 14-15 г. за старци. Които след идването на талибаните са заключени в къщите си. Забранено им е да се образоват, да се трудят, да бъдат по улиците без придружител мъж. Забранено им е да са хора.
Хосейни прокарва нишките на разказа си през живота на две жени – Мариам, незаконородено дете на богаташ, осъдена насила за възрастен обущар. Тя извършва най-тежката простъпка – не успява да му роди мъжка рожба и скоро се превъръща в домашна прислужница, жертва на тежки побои.
Години по-късно сред това ежедневие се появява четиринайсетгодишната Лайла, загубила и родителите, и любовта си, загинали в бушуващата наоколо война. Обущарят бърза да я обсеби и да получи жадуваната рожба. В този абсурден триъгълник Хосейни завърта като вихър всички крайни човешки страсти – от най-долните до най-възвишените…
Хосейни наистина е феномен. Изключителният му стил на писане, щриховането на фона на действието – безкрайна война всеки срещу всеки, на човешките емоции сред тази вакханлия, на попилените животи, на смачканите мечти… всичко е изпипано до последния детайл.
И все пак тази книга не ме грабна като “Ловецът на хвърчила”, може би по чисто полов признак. Още повече, че ме издразни края – твърде холивудски, твърде лъскав след предхождащите го страници на страдания и мизерия.
От същия автор
От същите жанрове
